Започва да освобождава коня от ярема и ремъците. Не поглежда към мен дори веднъж, нито пък продумва. Ясно ми е, че действа бързо и до минута вече ще се е метнала на седлото и ще галопира.

— Сиси. Хайде. Нека го обмислим.

Тя не спира, дори не вдига глава към мен. Пръстите й отпускат кожените каиши с шумно плющене. Конят е почти напълно освободен, когато тя спира. Но не заради нерешителност. А заради изненада и объркване. Килва глава на една страна.

И тогава аз също го чувам.

Хм-ммм. Хм-ммм.

Звучи някъде зад гърба ми.

Хм-ммм. Хм-ммм.

Стои все така огрян от слънчева светлина на мястото, където го оставих.

ТекстТрансът. Бръмчи и кара стръкчетата трева около него да трептят.

36

В продължение на няколко секунди само го наблюдаваме. После аз скачам към него и го вдигам. Пронизва с импулси пръстите ми, костите ми, цялото ми тяло. Но на екрана има само неразбираеми знаци.

— Епап ли е? — пита Сиси и се втурва към мен.

— Не знам. — Разтърсвам ТекстТранса, като че това би помогнало. — Екранът е повреден.

— Опитай се да напишеш нещо в отговор — предлага Сиси.

Изписвам „Епап“ с треперещи пръсти, но се получава:

Няма какво да сторя с обърканите букви. Натискам бутона за изпращане. И в мига щом го правя, ТекстТрансът умира в ръцете ми. Спира да вибрира. Екранът угасва.

— Не! — извиква Сиси. — Какво направи?

— Нищо! Натиснах „Изпрати“.

— Какво стана?

Блъскам гърба на ТекстТранса.

— Вероятно беше само бъг. Кръговете вътре съхнат заради слънцето и показва фалшиво съобщение.

— Или може да е от Епап.

Преди да успея да отговоря, ТекстТрансът в ръката ми отново се съживява и започва да вибрира ожесточено. Едва не го изпускам.

— Джийн!

— Знам, знам. — С долепени лица четем намиращото се на екрана. И още веднъж едва не изпускам ТекстТранса.

Със Сиси се споглеждаме. Написвам отговора с палци, които изведнъж ми се струват твърде дебели, тромави и бавни.

Чакаме цяла вечност. После:

Със Сиси се поглеждаме с очи, преливащи от надежда. Натискам „Препрати“.

ТекстТрансът бръмчи и този път, щом прочитаме написаното на екрана, Сиси надава вик.

Натискам яростно бутоните.

— В сградата „Домейн“ е — обяснявам на Сиси. — Има логика. Вътре прониква много слънце. Добро място да се укриеш.

Сиси почуква по устата си с подгънат пръст, а челото й е набраздено. Втренчила се е в ТекстТранса.

— Как можем да сме сигурни, че е Епап? — пита. — Ами ако е някой, който се прави на него?

Отправям продължителен поглед към ТекстТранса, а по тялото ми полазват тръпки въпреки силното слънце. Тя е права. На другия край може да се намира някой, току-що приключил да поглъща Епап и сега се надява да извади късмет да примами още двама нищо неподозиращи хепъри.

— В сградата „Домейн“ прониква много слънце — казвам й. — Никой здрачник не би се крил там, за да ни примами. Не и през деня. Трябва да е Епап.

Но това не стига на Сиси.

— Денят ще прерасне в нощ само след няколко часа. — Потърква задната част на шията си. — Ако ще се връщаме към метрополиса толкова близо до залеза, по-добре да сме убедени, че е Епап. — Тя измъква ТекстТранса от ръцете ми.

Стои втренчена в екрана.

— Рожденият му ден е след осем месеца.

ТекстТрансът забръмчава. Поглеждаме към изписаното, преди да угасне окончателно. Това ще е последното съобщение, появявало се някога на екрана му, тъй като ТекстТрансът вече е напълно неизползваем.

37

Тръгвам към кабриолета. Вече впрягам обратно нейния кон, когато тя ме настига. Застава от другата страна на коня.

— Какво правиш? — пита.

— Имаш предвид какво правим. — Дърпам кожените каиши през халките достатъчно силно, че да накарам коня да изпръхти недоволно. — Връщаме се за Епап. Заедно.

— Не е нужно… — заговаря тя.

— Вече е късен следобед. Нямаме много време. Със сигурност нямаме време да спорим. Идвам с теб. Ще се заемем заедно с това.

Тя ме наблюдава мълчаливо. Започва да клати глава.

— Джийн…

— Докато стигнем до сградата „Домейн“, вече почти ще с паднал здрач. Трябва да се вмъкнем и да излезем обратно навън наистина бързо. Да открием Епап и да изчезнем от там. Няма място за грешки. Няма кога да се ориентираш и да търсиш пътя си. Аз познавам сградата. Нужен съм ти.

Сиси не казва нищо, но чувствам как изучава всяко мое движение. Пъхам се между двата коня и отново проверявам вала. Кабриолетът е готов. Сиси продължава да се взира в мен. Отивам до най-близкото дърво.