— Все пак прояви малко кураж — отвърна Шон. — Заяви на Мърдок, че си знае правата и няма да му позволи да си играе с нея.

— Браво.

— Но после очите й се насълзиха и се разхълца. Страхувам се, че Мърдок го прие като проява на слабост.

— Ясно — унило кимна Мишел. — А сега какво ще правим?

— С Рой ударихме на камък. Освен това не можем да разследваме убийството на Тед, защото Мърдок няма да ни позволи.

— В такъв случай да се захванем с нещо, което има отношение към разследването — вдигна глава Мишел. — Например с въпроса за вината на Едгар Рой.

Шон кимна и добави:

— А също така да потърсим отговор на въпроса защо се радва на такова внимание от страна на федералните. Допускам, че е сериен убиец, но за съжаление такива като него има още много. Те обаче не предизвикват среднощни набези с хеликоптери и пълна изолация.

— Трябва да разберем с какво всъщност се е занимавал на държавната си служба.

— Тед каза, че е работил в данъчното.

— Значи се връщаме във Вирджиния?

— Първо трябва да се погрижим за Меган. И да разберем от кого е бил нает Тед Бърджин.

— Според мен всеки адвокат трябва да уведоми хората, които са го наели, че възнамерява да разговаря с обвиняемия.

— Но Добкин ти е казал, че Тед е разговарял само с Меган и служителите в „Кътърс“. Може би е използвал електронната поща?

— Добкин не спомена нищо подобно. Освен това човек на възрастта на Бърджин едва ли владее изпращането на имейли по смартфон.

— Вероятно не — кимна Шон. — Но ти си права — той би трябвало да контактува по някакъв начин с клиента си.

— Помниш ли дали медиите са споменавали за някакви роднини на Рой? Ако е така, вероятно именно те са наели Бърджин.

— В някакъв вестник прочетох, че родителите му са починали. Не помня да споменаваха за други роднини. Ще се наложи да проверим по друг начин.

Шон отвори бележника си и започна да пише.

— Добре, засега спираме разследването на убийството. Проследяваме биографията на Рой, за да открием евентуални близки, които са му наели адвокат, а едва след това се заемаме с главния въпрос.

— Да разберем дали Рой действително е убил тези хора? — подхвърли Мишел и кимна. — Май всичко се свежда до това. Което обаче означава, че пак ще си пъхнем носовете в разследването.

— При всички случаи щяхме да го направим — отбеляза той. — По закон обвинението трябва да предостави на защитата абсолютно всички улики и доказателства.

— Не означава ли това, че ще можем да разгледаме и местопрестъплението?

— Абсолютно. Ако не го направим, ще допуснем сериозна професионална грешка.

— Мислиш ли, че Рой симулира? Като ченге съм попадала на не един и двама, които са се правили на зомбирани. Особено ако ги очаква смъртна присъда.

— Ако симулира, значи е гений.

— Може би е упоен.

— Не виждам причини държавата да дрогира обвинен в убийство, за да го отърве от съдебен процес.

— Добре, ясно. Кога мислиш да тръгнем за Вирджиния?

— Казах на Меган да ми звънне, когато федералните приключат с нея.

— Отчитайки намеренията на Мърдок да ни прецаква на всяка крачка, тя може би няма да се появи скоро. Можем ли да си позволим да изчакваме?

— Какво си намислила? — внимателно я погледна той.

— Откъде знаеш, че съм намислила нещо?

— Забрави ли, че сме като женени от сто години? Или поне се държим като такива.

— Не довършвай изреченията вместо мен, защото ще се опариш!

— Е? — погледна я очаквателно той.

— Може би е по-разумно аз да замина за Вирджиния веднага и да се заема с разследването на убийствата и вниманието, което ФБР проявява към Рой. А през това време ти ще стоиш тук и ще чакаш да освободят Меган. Може би по-късно ще се наложи отново да отскочиш до „Кътърс Рок“, този път в нейната компания. Виж какво можеш да изровиш около убийството на Бърджин, а после ще се съберем да обменим информация.

— Нали уж щеше да се грижиш за мен? — подхвърли с усмивка той.

— Е, за известно време ще се наложи да се правиш на голямо момче и да не се оплакваш.

— Значи ще използваме тактиката „разделяй и владей“?

— По-скоро ще отслабим силите си наполовина — мрачно отвърна Мишел и му подаде пистолета си. — По-добре вземи това.

— Нямам разрешително — поклати глава той.

— Предпочитам да те арестуват за незаконно притежание на оръжие, вместо да идентифицирам трупа ти, защото не си имал такова.

— Разбрах. Ами ти?

— Не се безпокой за мен. Ще се отбия у дома за някой резервен.

— Колко си ги събрала?

— Точно толкова, колкото ми трябват.

Той протегна ръка и пое пистолета.

18