Читаем Шестият полностью

Шон получи доверие да шофира през нощта и откара Мишел до летището в Бангор, навреме за полета в седем сутринта. Тя смени самолета във Филаделфия и малко преди обед пристигна във Вирджиния. И в двата самолета спа непробудно. Когато стъпи на земята, се чувстваше свежа и бодра. Взе си тойотата от покрития паркинг на летището и се прибра у дома, където напълни цял сак с чисти дрехи, грабна един пистолет и потегли към офиса. Там провери електронната си поща, прибра още някои вещи, провери няколко адреса, проведе един–два телефонни разговора и потегли за Шарлотсвил. Пристигна там в четири следобед и се насочи директно към кантората на Тед Бърджин, която се намираше в бизнес центъра близо до „Боърс Хед Ин енд Ризорт“.

Сградата беше с дървена, боядисана в бяло облицовка и черна врата. Вътрешното разположение беше съвсем обикновено: рецепция, два кабинета, заседателна зала и малко сервизно помещение в дъното. По стар навик Мишел направи кратък оглед, отбелязвайки наличието на резервен изход.

Посрещна я жена над шейсет, облечена със светлосиня блуза с жабо, черна пола и черни обувки с ток. Русата й коса беше започнала да изтънява от дългогодишното къдрене. Очите й бяха леко подпухнали, бузите — зачервени. Това трябва да е Хилари Кънингам, помисли си Мишел. Жената се представи, потвърждавайки предположението й. След като поднесе съболезнованията си за преждевременната смърт на шефа й, Мишел помоли да огледа кабинета му.

— Трябва да открием клиента му — поясни тя.

Хилари я въведе в кабинета на Бърджин и я остави сама с обяснението, че трябва да се погрижи за погребението. Изглеждаше толкова съкрушена, че Мишел неволно се запита дали отношенията им не са били нещо повече от тези между работодател и служител. Ако беше така, вероятно трябваше да се поразровят и в тях. Имаше голяма вероятност убийството на Бърджин да няма нищо общо със защитата на Едгар Рой. Той действително бе преподавател по право на Шон и негов стар приятел, но двамата не се бяха виждали дълго време. Може би някои неща в живота на Бърджин щяха да обяснят смъртта му — там, в далечния Мейн.

Тя затвори вратата, седна зад старомодното писалище и плъзна ръка по избелялата кожена тапицерия. Всичко в този кабинет беше старомодно и солидно. Затвори очи и си представи мъртвия мъж в колата.

Смаленото тяло, сгърченото лице, дупката в главата.

И страничното стъкло, вдигнато от убиеца.

Убиец, когото Бърджин е познавал. Ако това предположение се окажеше вярно, то значително щеше да съкрати списъка на заподозрените.

Мишел започна да преглежда папките върху бюрото.

В ъгъла имаше няколко рафта за документи, но всичките бяха празни. Адресник липсваше. Нямаше и компютър. Тя се върна на рецепцията и попита Хилари защо е така.

— Ние с Меган използваме компютри, разбира се — отвърна тя. — Но той се задоволяваше с писалка, бележник и диктофон.

— А календар?

— Аз отбелязвах срещите му в компютъра си. Всяка седмица му правех по една разпечатка. Освен това той си имаше бележник с дати, в който отбелязваше всичко.

Мишел кимна. Въпросният бележник със сигурност бе в ръцете на агент Мърдок. Заедно с личните документи на адвоката.

— Имате ли представа дали е изпращал имейли от мобилния си телефон?

— Съмнявам се. Едва ли е знаел как се прави. Предпочиташе да говори директно.

Мишел се върна в кабинета и огледа чашата с моливи и химикалки на писалището, до която имаше купчина бележници.

Абсолютно старомоден човек. Но в това, разбира се, няма нищо лошо.

Насочи вниманието си към дървените шкафове за документи, гардероба, шлифера на закачалката и накрая — към малкия буков шкаф.

Огледът й отне цял час, но не откри нищо съществено.

За разпита на Хилари отиде още един час. Оказа се, че Бърджин не й беше казал много за делото „Рой“ и това по някакъв начин беше раздразнило възрастната жена.

— Обикновено споделяше всичко за текущите си дела — поясни Хилари. — Все пак работехме заедно.

— Вие ли се занимавахте със счетоводството?

— Разбира се. Именно затова ми се стори странно, че той изобщо не спомена кой го е наел за защитата на Едгар Рой. Някой трябваше да ни плати все пак. Пред Шон споменах, че може би е приел да го защитава безплатно, но колкото повече мисля, толкова по-невероятно ми се струва това.

— Защо?

— Практиката му беше ограничена. Печелеше добре, но подобно дело изисква много време и разходи. Със сигурност не би могъл да си ги позволи.

— Възможно ли е да е търсил известност? Такова дело не се появява всеки ден.

— Мистър Бърджин не се интересуваше от славата — намръщи се Хилари. — Той беше много уважаван адвокат.

— Може би клиентът е поставил допълнителни условия за секретност. Разполагате ли с извлечения от банковата му сметка? Има шанс в нея да е постъпила някаква сума, която не е минала през вас.

Хилари придърпа клавиатурата.

— Имаме сметка в една местна банка — поясни тя. — В нея постъпват всички средства от дейността ни. Ще проверя веднага, защото имам постоянен достъп онлайн.

Проверката на различните прозорци отне минута — две.