Читаем Шестият полностью

Външният портал се разтвори да пропусне юкона. Без електронни проверки, без външен оглед на превозното средство. Без показване на лични документи и без физически обиск. После изсъскаха хидравличните амортисьори на вратите. В същия момент се отвориха и вратите на юкона. Питър Бънтинг слезе пръв. Огледа обстановката, а ръцете му машинално придърпаха полите на палтото. Придружаваше го младият му помощник.

Частният самолет го чакаше на едно летище за корпоративни клиенти, отстоящо на по-малко от час път с кола. От там бяха поели направо за „Кътърс“.

Карла Дюкс ги посрещна на входа.

— Здравей, Карла — поздрави я Бънтинг. — Как е положението?

— Не е проронил нито дума, мистър Бънтинг. Само седи и мълчи.

— Скорошни посетители?

— ФБР. Плюс онези частни детективи — Шон Кинг и Мишел Максуел. И мистър Бърджин, разбира се.

— И той не им каза нищо?

— Абсолютно нищо.

Бънтинг обнадеждено кимна. Беше използвал много връзки, за да назначи Карла Дюкс за директор на „Кътърс Рок“. Тя му беше предана до гроб, а в този момент той се нуждаеше от нея повече от всякога. Особено тук, в затвора. Никой не трябваше да разбере кой всъщност е Едгар Рой. Включително адвокатите му и ФБР.

— Кажи ми нещо за Кинг и Максуел.

— Настоятелни, умни, неотстъпчиви — бързо отвърна тя.

— Нищо изненадващо, защото са бивши агенти на Сикрет Сървис — обади се Ейвъри.

— Аз не обичам изненадите — каза Бънтинг и кимна на Дюкс. — Заведи ни при него.

Не след дълго се озоваха в същата стая, в която Шон и Мишел бяха провели срещата си с Рой. Минута по-късно се появи и затворникът. Надзирателите го настаниха на стола. Той веднага протегна дългите си крака и се втренчи в нищото.

— Това е всичко, благодаря — подхвърли Бънтинг, обръщайки се към Дюкс. — Изключи аудио и видео апаратурата, ако обичаш.

Изчака заповедта му да бъде изпълнена и седна на стола до Рой. Толкова близо, че коленете му почти го докосваха.

— Здравей, Едгар.

Никаква реакция.

— Мисля, че ме разбираш, Едгар.

Рой дори не мигна. Погледът му остана закован някъде над рамото на Бънтинг.

Той се обърна към помощника си.

— Моля те, кажи ми, че няма мозъчни увреждания.

— Досега не са открили нищо нередно.

— Симулира ли?

— Всичко е възможно — сви рамене Ейвъри. — Умът му работи като на всеки нормален човек.

Бънтинг се замисли. В съзнанието му изплува споменът за първия контакт на Едгар Рой със Стената. Това беше един от най-вълнуващите мигове в живота му. Въодушевлението му тогава можеше да се сравнява само с чувствата, които бе изпитал при раждането на децата си.

Окичен с електронната апаратура, която бяха използвали върху вече покойния Сохан Шарма, Рой беше заковал поглед в монитора. Бънтинг отбеляза, че когато екранът се раздели на две, затворникът гледаше едното изображение с дясното си око, а другото — с лявото. Това беше необичайно, но не и невъзможно за хора с неговите умствени способности.

— Статут? — подхвърли той.

— Нормален — отвърна Ейвъри, който обработваше информационния поток, приведен над редицата компютри.

— Нормален, но леко повишен?

— Не. Няма никаква промяна.

— По моя команда включи Стената на пълна мощност. Трябва да разберем дали този човек може да я пробие достатъчно бързо. Нямаме нито време, нито възможности за избор.

— Ясно.

Бънтинг намести слушалките на главата си. Първите въпроси щяха да бъдат по-леки, нещо като загрявка.

— Едгар, искам да ми докладваш логистичните данни от пакистанската граница, които току-що се появиха на екрана. Започни с придвижването на американските специални части и реакцията на талибаните на четиринайсето число миналия месец.

Пет секунди по-късно в слушалките му прозвуча абсолютно точно повторение на данните от екрана.

— Статут? — обърна се към Ейвъри той.

— Никакви отклонения. Абсолютно права линия.

Бънтинг се обърна назад към еднопосочното огледало.

— Едгар, на екрана пред теб току-що се появи шифърът за връзка със сателитната платформа на Министерството на отбраната, разположена над Индийския океан. Моля те да изброиш всяка цифра от него до първите петстотин.

Отговорът се появи в слушалките почти мигновено. Очите на Бънтинг не се отделяха от екрана на таблета, върху който бяха изписани правилните цифри. Когато Рой свърши, от устните му се откъсна въздишка на облекчение. Съвпадението беше идеално, без нито една грешка.

— Тета-статус? — извика той на Ейвъри.

— Без промяна.

— Включи на максимална мощност.

Почти веднага информационният поток видимо се ускори.

— Да те видим сега, Едгар — промърмори Бънтинг. — Дано успееш да се включиш в отбора на големите играчи.

Последваха още четири въпроса, всеки с по-голяма сложност от предишния. Рой отговори с лекота.

— Той е напълно спокоен! — промълви с одрезгавял от вълнение глас Ейвъри. — На практика неговата тета-активност дори се понижи!

Спокоен, повтори мислено Бънтинг, опитвайки да не се поддава на еуфорията. Този човек е отпуснат и спокоен, а неговата тета-активност дори се понижава, въпреки че Стената действа на максимални обороти!

Но все още беше рано за окончателни заключения. Запаметяването е едно, анализът — съвсем друго нещо.