— Едгар, преди десет минути на екрана се появи военната и геополитическа обстановка в афганистанската провинция Анбар. Искам да я съпоставиш с политическото положение в Кабул, като отчетеш лоялността на племенните и политическите лидери в двата района. А после да направиш максимално точен анализ на стратегическите действия на американските бойни части, които биха довели до укрепване на позициите им в Анбар и евентуалното им настъпление в съседните региони през следващите шест месеца. Обърни внимание на факта, че в същото време трябва да засилим контрола си над столицата — както в политическо, така и във военно отношение.

В таблета на Бънтинг бяха вкарани четири абсолютно достоверни сценария — резултат от работата на стотина топ анализатори от различни институции, които бяха обработвали същите данни в продължение на седмици. Всеки отговор, който се доближаваше до тях, би бил повече от задоволителен. Това вече беше истинският тест. Кандидатът за този пост щеше да бъде наричан Анализатор, а не Запаметяващо устройство. Той щеше да печели парите си, като превръща фактите в нещо много по-ценно — както древните алхимици са мечтаели да превърнат желязото в злато.

Отговорът дойде точно след петнайсет секунди.

Но той нямаше нищо общо с четирите възможни варианта, запечатани в паметта на електронното устройство. Бънтинг зяпна от изненада и ченето му почти опря в миниатюрния компютър. Той беше разговарял с експерти от Пентагона, Държавния департамент и дори от ЦРУ, но никой от тях не беше предложил дори подобие на революционната стратегия на Рой. И то след обмисляне, продължило едва няколко секунди.

Очите му бавно обиколиха хората, които присъстваха на експеримента и също бяха чули онова, което прозвуча в слушалките му. Всички до един бяха вцепенени от изненада. Погледът му се върна върху Рой, който продължаваше да седи спокойно. На лицето му бе изписано леко заинтригувано изражение — сякаш не беше превърнал на пух и прах мощта на американското разузнаване, а гледаше забавен филм.

Питър Бънтинг не беше сред хората, родени с прословутата сребърна лъжица в уста. Беше израснал в семейството на професионален военен, което се местеше по различни точки на света в зависимост от преназначенията на бащата. Доброволец в армията, баща му беше проливал кръвта си за родината и беше успял да внуши на сина си, че това е чест за всеки истински мъж. За огромно разочарование на младия Бънтинг лошото зрение му попречи да постъпи в армията, но въпреки това той намери начин да служи и да бъде полезен на родината си.

В момента душата му ликуваше. Дори не беше мечтал да попадне на фантастичен Анализатор като Едгар Рой. Това, което звучеше в слушалките му, далеч надхвърляше шестмесечните усилия на цялата разузнавателна общност на Съединените щати.

* * *

А сега какво?

Очите му останаха приковани върху почти двуметровата фигура на зомбито срещу него.

Бог да ни е на помощ!

— Как върви разследването на убийството на адвоката? — попита той, обръщайки се към Ейвъри.

— Бавно. Поверено е на специален агент Мърдок.

— Каква е връзката с Едгар?

— Бърджин е ползвал услугите на младата адвокатка Меган Райли. Разбира се, плюс тези на Кинг и Максуел.

— Аха. Настоятелните, умните и неотстъпчивите… Именно те са открили тялото на Бърджин, нали?

— Да.

— Днес онази кучка Фостър буквално ми отряза главата. А на отиване към кабинета й се разминах с Мейсън Куонтрел. Сигурен съм, че го е организирала нарочно.

— Защо мислите така? — попита Ейвъри.

— То е ясно. Искаше да ми покаже, че е предпочела Куонтрел. Отдавна търсеха повод да ме отстранят и да качат на пиедестала Мъркюри Груп. И днес са решили, че вече имат такъв повод.

— Но защо да го правят? Е-програмата се развива изключително успешно. Докато подходът на Куонтрел е все така безнадеждно остарял.

— Във Вашингтон късата памет е широко разпространено явление. За успешната реализация на Е-програмата всички висши чиновници трябва да ни осигуряват свободен достъп до информацията, с която разполагат, но повечето от тях искат да запазят малките си крепости такива, каквито са били винаги. А това тяхно желание среща подкрепата на всички по-важни държавни институции.

Вниманието на Бънтинг отново се насочи към Рой.

— Едгар, ти трябва да разбереш, че родината се нуждае от теб. Ако ни помогнеш, ние ще те измъкнем от тук. Разбираш ли какво ти казвам?

Нищо. Черни точки.

— Аз съм убеден, че ме разбираш — не се отказа Бънтинг. — Затова те моля много внимателно да помислиш как точно да променим нещата около теб. Все още имаме шанс, но това няма да продължи вечно.

Лицето срещу него го гледаше с каменно безразличие.

След още няколко безуспешни опита Бънтинг въздъхна, стана и напусна помещението. Ейвъри забърза след него.

— Какво ще стане, ако наистина е убил онези хора, сър? — попита той.

— Аз трябва да мисля за сигурността на повече от триста милиона души — отсече Бънтинг. — И се нуждая от Едгар Рой, за да успея.

17

Мишел седеше на леглото срещу Шон. Току-що бяха приключили с размяната на информация.

— Меган сигурно е уплашена до смърт — подхвърли тя.