Читаем Sedmiyat pechat полностью

- Потърси автобуса, който заминава за Хужир – помоли тя.

Томаш заоглежда табелките по предните стъкла и повдигна рамене.

- Извинявай, Надя, нищо не разбирам - каза той, чувствайки се напълно излишен и безполезен. -

Всичко е написано на кирилица.

- Блин! - изруга рускинята, вперила поглед в някаква табела. - Защо не се науч ите да четете като

всички?

Настаниха се на последните седалки на автобуса, чийто дви гател вече работеше. Всички места бяха

заети. Пътниците бяха с азиатски черти, скромни хора, буряти, които мъкнеха кашони с пилета и

найлонови пликове, пълни с покупки.

Минути по-късно поеха из градската мрежа, докато постепенно напуснаха крайните квартали.

Навлязоха в тайгата по шосето, което вървеше успоредно на планината Приморский х ребет. Преходът

му се стори монотонен и унесен от ленивото поклащане на рейса, Томаш усети как клепачите му

натежават и главата му започва да клюма. Някое и друго подрусване го пробуждаше от време на време,

Томаш се изправяше рязко и правеше опит да се усмихне на спътничката си, но почти веднага се

отпускаше отново, обзет от тежка и неустоима сънливост, докато сънят не го пребори съвсем и дори и

най-силното друсване престана да му пречи.

ВНЕЗАПНОТ О УСЕЩАНЕ, ЧЕ НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО, го извад и от ле таргията. Вдигна глава и още съне н, без да

обръща внимание на болките във врата от неудобната позиция, в която беше заспал, се опита да разбере

какво става.

Автобусът беше спрял. Моторът беше изключен и пътниците тежко се надигаха от местата си,

грабвайки торби и кашони, протягаха се, за да раздвижат схванатите си тела, прихвайки в спонтанен

накъсан смях, както подложеният на мъчения с об лекчение вижда края им. Погледна встрани и видя

Надежда изправена, сякаш се готвеше да слиза.

- Пристигнахме ли?

- Още не, Том ик.

Португалецът се огледа наоколо, без да разбира. Пътниците продължаваха да се подготвят за слизане,

някои бяха наизскочили навън, автобусът беше паркирал окончателно.

- Какво става?

 Грузински соленки със сирене (рус.). - Б. пр.

 Най-голямото етническо малцинство в Сибир. - Б. пр.



- Намираме се в Сахюрта - каза тя и му махна с ръка да слиза. - Сега ще хванем ferry .

- За бога, и ferry ли ще хващаме? - Отчаяние се изписа по лицет о му. - Това проклето пътуване няма ли

да свърши някога?

Надежда посочи напред. Отвъд зелената морава на парка, където беше спрял автобусът, се виждаше

малък кей и водна шир, блестяща на слънцето, със слънчеви отблясъци, пробяг- ващи игриво по живото

огледало.

- Трябва да преминем оттатък.

Излязоха на улицата и рускинята поведе Томаш по стръмен и неравен път, който ги изведе на скалист

бряг с високи зъбери. Гледката отгоре беше прекрасна: водната повърхност блестеше пред тях, оградена

отляво от скали, тясна ивица земя отпред и тънката черта на хоризонта отдясно, отвъд която се прос-

тираше водната шир.

- Кое е това море? - учуд и се португалецът.

- Това е Байкал.

- Какво?

- Байкал - повтори тя. — Най-голям ото езеро на света. Съдържа около една пета от питейната вода на

планетата.

Томаш впери невярващи очи в кристалносините кротки води, едва-едва полюшвани от леко вълнение.

- Не може да бъде. Една пета от питейната вода на планета та?

- Невероят но, нали? Байкал е по-голям от твоята страна.

- Сериозно?

- Наричат го перлата на Сиб ир, зарад и красотата му. Макар че във факултета е по-извест но като

Сибирската кухня.

- Перла и кухня, каква е връзката? - усмихна се Томаш. - Защо сте му дали това ужасно име?

- Само във факултета го наричаме така - поясни тя. - Всъщност м ного обстойно изучаваме това езеро в

моята специалност заради влиянието му върху целия климат в района. Точно тук се подготвя времето в

Сибир, оттук идва и прозвището му. Факт е, че метеорологичните системи в Азия танцуват в ритъм с

онова, което става в Байкал.

Томаш се полюбува на синьото огледало сред кафеникаво-зелените степи, отразяващо небето и

бухналите бели облаци. Водата беше прозрачна, толкова бистра, че се виждаха рибните пасажи под

повърхността. Томаш наблюдава като хипнотизиран рибите, които се стрелкаха ту в една, ту в друга

посока, всяка за себе си и същевременно всички като едно цяло.

- Каква ч истота - отбеляза той, вд ишвайки свежия въздух, ухаещ на ароматни треви. - Добре че има

такива места в света, незасегнати от замърсяването.

Рускинята се прокашля.

- Не е точно така - поправи го тя. - Има целулозна фабрика в Байкалск, на южния край на езерот о,

която от четири десетилетия изхвърля промишлени отпадъци в тези води.

- Не може да бъде.

- И това не е всичко. Другият фактор е река Селенга, ед на от най-дългите реки в света, която се влива

в езерото от южната му страна, влачейки органични и неорганични отпадъци от мините в Бурятия и

пасбищата на Монголия. Мръсотията е неописуема. А върхът на всичко това е, че са открили петрол в