Читаем Sedmiyat pechat полностью

стойност на силата успявам да раздвижа камъка. После бедствието се случва само, без моя помощ. Ето

за какво говоря. Колкото повече въглерод изпускаме в атмосферата, по-силно бутаме климата по посока

на пресичането на критичната стойност. Повечето от учените смятат, че критичната стойност е 550 ppm

въглерод. Когато преминем тази стойност, ще се опечем.

- В момента сме достигнали 380 ppm, нали? - установи Томаш. - Това означава, че все още сме далече

от тези 550 ppm. - Сви рамене. - Имаме достатъчно време, за да спрем, преди да сме стигнали тази

стойност.

- Опасявам се, че не е толкова просто.

- Защо?

- Първо, никой не знае със сигурност каква е крит ич ната стойност. Някои смятат, че вече сме я

преминали и катастрофата е неминуема. Едно изследване, публикувано през 2009 година в Съединените

щати, защитава тезата, че термичните промени ще продължат хиляди години след пълното прекратяване

на емисиите на въглероден диоксид. А някои смятат, че критичният предел е някъде около 400 или 450

ppm, макар че има научен консенсус за 550 ppm. Но и ако това действително е крит ич ната стойност, не

трябва да забравяме за ефекта на нат рупването. Ако по някакво чудо успеем още днес да спрем еми-

сиите на въглероден диоксид, концентрацията му в атмосфера та ще продължи още хилядолетие, понеже

това е времето, за което морето и растенията ще успеят да погълнат наличното количество от това

съединение.

Томаш изглеждаше потресен от чутото.

- Колко?

- Едно хилядолет ие.

- Господи!

- Забележи: заради ефекта на натрупване ние д нес се сблъскваме с последиците от концент рацията в

последните петдесет години. Въздействието на днешната концентрация ще бъде усе тено през

следващите години. Ако спрем днес емисиите на въглероден диоксид, концентрацията му ще продължи

да расте с една и половина част на хиляда годишно и ще достигне 450 ppm през 2100 година. - Вдигна

показалец предупредително. - И то ако спрем още днес.

- Разбирам.

- Но лошот о е, че няма да можем да спрем днес. Китай е в процес на индустриализация, какт о и

Индия, и тези две страни имат нужда от изкопаеми горива за развитието си. От друга страна, другите

големи световни производители на въглероден диоксид - Съединените щати и Европа, са свикнали с

комфорта, който им осигурява днешната енергийна икономика и не искат да се откажат от нея, за да си

осигурят стабилен икономически растеж и занапред. А така също и Русия, четвъртият най-голям

производител на въглероден диоксид в света, със своите сериозни проблеми със замърсяването, със

своите остарели технологии, ще продължи да бълва въпросното съединение ежедневно като топъл хляб.

И знаеш ли какъв е резултатът от всичко това?

- Повече топлина.

- Много повече топлина - изтъкна тя. - Според палеоклимат ич ните проучвания, през плиоцена, когато

нивата на въглеродния диоксид са били някъде около 380 ppm, температурата на планетата е била с три

градуса по-висока от днешната. Но понеже световната тенденция е да се увеличат емисиите на въг-

лероден диоксид, трябва да бъдем подготвени за нещо много по-тежко. При сегашния ритъм до 2100

година концентрацията на това съединение в атмосферата ще достигне 1100 ppm.

- Господи!

- Климат ич ните модели смятат за наложително да стабилизираме сит уацията на 450 ppm. Това би

довело до умерено затопляне с частично потъване на бреговата линия, по-голяма дезертификация,

известно усилване на бурите и повече горски пожари, но нищо по-сериозно. Бихме могли да го

преживеем. Проблемът е, че тези 450 ppm вече не са възможни, тъй като само днешните емисии поради

кумулативния ефект ще повишат концентрацията на въглероден диоксид до критичната стойност през

2100 година. Но тъй като към днешните емисии ще трябва да добавим и онези, които тепърва предстоят,

може да се каже, че ситуацията не подлежи на контрол.

Разтревожен, Томаш прехапа устната си.

- И още как - потвърд и той м рачно. - Свършено е с нас.

- Сега разбираш връзката между петролния бизнес и затоплянето на планетата, нали?

-Да.

Надежда се загледа в менящия се пейзаж отвъд прозореца. Тайгата се разстилаше до хоризонта като

огромен океан от борове и ели, чиито източени островърхи корони отдалече приличаха на зелени

иглички, забодени в бездънната синева на не бето. Взрян в необятната горска шир, Томаш си представи

страшната гибел, за която прекрасните бели дробове на плане тата нехаеха, представи си огъня, който

някой ден щеше да ги изпепели, сякаш исполинските дървета бяха невинни жертви, поели в редици към

кладата, осъдени да горят вечно в ада, който настъпваше невидим и неумолим.

- Филка описваше много образно онова, което ни очаква още този век. - Поклати глава. - Използваше

една потресаваща дума.

- Каква?

Рускинята си пое дъх и впери поглед в Томаш.

- Апокалипсис.

97