Читаем Sedmiyat pechat полностью

 Разхладителна напитка от ягодов или друг плодов сок, която може да съдържа и алкохол. - Б. пр.

- В такъв случай каква е твоята роля в тази история?

- Онези т ипове от Интерпол се свързаха с мен, за да им помогна да разнищят случая. Само това.

- Но защо са се свързали точ но с теб? Какво би могло да им е от полза?

- Знаят за нашата връзка от времето, когат о бяхме в Кащело Б ранко. Освен това имат нужда от

криптолог и специалист по древни езици, за да разгадаят мистерията около тройната библейска шестица.

- Да видим дали съм разбрал правилно. - Насочи пръст към него. - Ти работ иш за Интерпол?

- Да, бях нает да им сътруд нича в това разследване.

- И затова си тук?

- Да.

Филипе замълча за момент, докато преценяваше положени ето.

- Признавам, че всичко е малко неочаквано. Не съм допус кал, че може да си в течение на цялата тази

бъркотия. - Отговори ми, моля те, смяташ ли, че аз съм убил двамата учени?

- Не, не смятам. - Поколебах се. - Тоест нищо не смятам. Всъщност не знам достатъчно, за да имам

мнение по този въпрос.

- А какво м исли Интерпол?

Томаш бавно пое въздух, претегляйкй всяка дума.

- Искат да научат повече - каза той накрая. - Но не м оже да се отрече, че връзката т и с двамата учени,

както и обстоятелството, че си изчезнал по същото време, когато са били убити, кара хората от Интерпол

да предполагат, че... как да кажа... събужда някои подозрения. Връзката между седмия печат, споменат в

адресирания до теб имейл, и тройната шестица, наме рена до двете жертви, които препращат към един и

същи библейски текст, не помогна да те извадят от списъка на заподоз рените, както сигурно се

досещаш.

Филипе изгледа изпитателно стария си приятел от гимназията.

- Само не м и казвай, че Интерпол знае къде съм.

- Не, спазих стрикт но инструкциите т и, бъди спокоен.

- Никому не си казвал, че идваш насам?

- Не, никой нищо не знае.

- Със сигурност?

- Тоест Интерпол знае, разбира се, че съм на път , за да се срещна с теб, но не съм им казвал къде.

Филипе видимо се отпусна, макар и не съвсем.

- Ако знаех, че ти стоиш зад това, нямаше да те поканя да дойдеш.

- Защо?

- Защото е много опасно, Казанова. Твоето присъствие тук, фактът, че си запознат с някои събития и

че работиш за Интерпол, създава проблем със сигурността, схващаш ли?

- Не.

- Присъствието т и тук крие рискове.

- Тогава защо м и каза да дойда?

Приятелят му въздъхна.

- Не знаех за връзката ти с Интерпол. - Взря се разсеяно в червената чаша с море в ръката си. - Беше

ми домъчняло за родината, а и от много време не сме се виждали. Когато попад нах на имейла ти в сайта

на гимназията, просто се поддадох на носталгията. Направих грешка, но вече е късно.

Филипе млъкна замислен. Присъствието на стария приятел внасяше нови елементи, които не беше

отчел първоначално. Налагаше се да преосмисли ситуацията.

- Не разбирам - каза Томаш, нарушавайки неловката тишина. - Щом си невинен, защо те е страх от

Интерпол?

Приятелят му повдигна вежди, сякаш въпросът беше нелеп.

- Казвал ли съм, че съм невинен?

Изречението остана да виси между двамата като черен об лак, от който всеки миг щеше да ливне

пороен дъжд.

- А не си ли?

Филипе се усмихна насила, откъсна поглед от хоризонта и отпи глътка море.

- Историята е много заплетена - изрече той мрач но. - Много, м ного заплетена.

Настъпи пауза. Разговорът вървеше на пресекулки, изпълнен с намеци, издайнически паузи и скрит

смисъл, сякаш важното беше не толкова в казаното, колкото в недоизказаното.

- Носиш ли някаква отговорност за тези уб ийства? - дръзна да попита Томаш.

Тишина.

- Всички носим отговорност за онова, което се случва около нас.

Нова пауза.

Отговорът съдържаше още по-дълбоки внушения, но Томаш не можеше да се задоволи с това. Щеше

му се да разкъса булото от недомлъвки, които му пречеха да изясни нещата.

- Ти ли беше... онзи, който е прич инил смъртта им?

Филипе въздъхна отново.

- Може би е по-добре да ти разкажа цялата история, от на чалото до края.

- Да, може би така ще е най-добре.

Приятелят му поднесе чашата към устата си и изпи половината от морса, сякаш търсеше сили, за да

започне разказа си.

- Всич ко започ на през 1997 год ина в Япония - каза той, докат о м ислите му се рееха из времето. - Като

консултант на Галп и правителството в областта на енергетиката, бях включен в португалската

делегация на международната конференция за климата в Киото. - Изгледа Томаш. - Предполагам, че си

чувал за тази конференция.

- Да, която приключ и със споразумение за околната среда, нали?

- Точно така. Протоколът от Киото. - Филипе се изкашля. - Онова, коет о реално се случи в Киот о, бе,

че повечето от развитите страни се ангажираха официално до 2012 година да намалят емисиите от

въглероден диоксид до стойности, по-малки от тези през 1990 година. Имаше признаци, че използването

на изкопаеми горива води до глобално затопляне. В Киото беше демонстрирана международна воля да

се овладее положението.

- Слава богу.