Читаем Sedmiyat pechat полностью

от аерозолите, докато ефектът на затопляне, причинен от въглеродния диоксид, се запази. В заключение:

без спирачката на изстудяването, каквато е смогът, температурите стремглаво тръгнаха нагоре от 1980

година насам.

Томаш потри замислено челото си.

- Разбирам - каза той и я изгледа с вид на човек, на когото е хрумнала някаква идея, но не е сигурен

дали е добра. - Това означава, че глобалното затопляне би могло да намери лесно разрешение, нали?

- Какво?

- Наново да се вкарат в употреба аерозолите.

Надежда се нацупи.

- Не става. Би означавало да се замени ед на смърт с друга. Вместо да бъдем изпържени, ще умрем

задушени.

Историкът прецени перспективата.

- Ами да, така е - съгласи се той. - В такъв случай остава ни единствено да спрем емисиите на

въглероден диоксид.

- Естествено.

- А възможно ли е?

- На теория, да. Достатъчно е да спрем да изгаряме изкопа еми горива. Но на практ ика нещата са доста

по-сложни. Изкопаемите горива представляват основен енергиен източник за световната икономика и

онова, което се наблюдава, не е намаляване на емисията на въглероден диоксид, а по-скоро увеличаване.

- Защо? Нима никой не забелязва какво става?

- Развиващите се страни отказват да спрат ем исиите на въг лероден диоксид, тъй като твърдите горива

са им нужни за развитието на икономиката. Най-тревожен е случаят с Китай, къ дето все по-често

заместват велосипеда с автомобила като ос- новно превозно средство. - Направи пауза, за да подчертае

следващите си думи. - Томик, Китай има огромно население. - Отвори широко очи. - Представи си как

всички тези хора започ ват да се придвижват с коли?

Томаш попи идеята.

- Така е, проблемът е голям.

- И не става дума само за автомобилите. Китайците са пред почели въглищата като основа на

енергийната инфраструктура, а те отделят много повече въглероден диоксид от петрола. Планират да

построят още триста нови централи на въглища до 2020 година. Това е истинска катастрофа. Китай

надмина вече Съединените щати като най-голям причинител на затоплянето на планетата.

- Значи процесът не може да бъде спрян?

- Така изглежда.

Рускинята взе писалка и написа три букви върху книжната покривка на масата.

- Знаеш ли какво е това?

- Не.

- Това означава части на милион единици обем. Така се измерва въглеродният диоксид в

атмосферата. Установява се съотношението между броя на молекулите парников газ към общия брой на

молекулите сух въздух. 200 ppm например оз начава, че има двеста молекули газ с парников ефект на

всеки милион молекули сух въздух.

- Разбирам. И какво следва?

- В ранния си период на съществуване атмосферата на на шата планета била наситена с въглероден

диоксид, също като Венера, а това правело невъзможна появата на животни. Но тъй като морето и

растенията са естествени абсорбенти на въглеродния диоксид, вследствие на едновременното им

действие след милиони години въглеродният диоксид в атмосферата намалял. Палеоклиматичните

изследвания показват, че въглерод ният диоксид е отговорен за половината термични промени в

миналото. При висока концентрация на въглероден диоксид в атмосферата температурата проявявала

тенденция да се покачва. Когато нивото на концентрация намалявало, температурата тръгвала надолу. И

така, преди петстотин години въглеродният диоксид достигнал своя минимум от 270 ppm. Но с човеш-

ката експанзия и съпътстващото я унищожаване на горите и изгаряне на дървесина, към които по-късно

се прибавило и изгарянето на въглища и петрол за добиването на енергия, въгле родният диоксид се

увеличил до днешните 380 ppm.

- Това м ного ли е?

- Това просто е най-високата стойност през послед ните шестстотин и петдесет хиляди години.

 Parts per million (англ.) - ppm, мерна единица за концентрация. - Б. р.

- По дяволите. И казваш, че продължава да расте?

- Продължава, при това ускорено. Ако м ожехме да превър нем в твърдо състояние въглеродния

диоксид, който изхвърляме всяка година в атмосферата, щяхме да имаме по една плани на с два

километра височина! По една планина всяка година, Томик - въздъхна тя. - Но най-лошото ще се случи,

когато достигнем критичната стойност.

- Каква е крит ич ната стойност?

- 550 ppm. - Разтвори ръце, за да внуши представата за не що голямо. - Представи си, че си на върха на

планина и започваш да буташ голям камък, отначало с малко усилия, после постепенно все по-силно.

Камъкът няма да се помръдне отна чало, нали? Но когато силата, с която го буташ, достигне критична

стойност, камъкът започва да се раздвижва. Първо бавно, докато набере собствена динамика, и тогава

вече няма нужда да го тикаш, за да се търкулне по склона надолу, да предиз вика лавина и да унищожи

някое село в долината. - Присви очи. - Забележи: точно при достигането на определена критична