Читаем Пътувам сама полностью

Видя оградата едва когато се оказа само на няколко сантиметра от нея. Беше потънал в мислите си. Маскировката и мястото за лагеруване — за това мислеше. Бе се изкачвал до имението и преди и знаеше добро място за шпионаж. Сигурно общината е продала старото стопанство и прилежащата земя — връзваше се. Общината стопанисваше център за наркомани, стар чифлик, където те се занимаваха със селскостопански дейности, разхождаха се из гората и други подобни неща и това сигурно беше добре за тях. Но после парите намаляха или решиха да ги вложат в друго, или… Тобиас не беше съвсем наясно, но затвориха центъра за наркомани. Известно време стопанството стоя празно. И сега някакви християни го бяха купили. Тобиас бе ходил там два пъти — веднъж, докато го обитаваха наркомани, а втория път вече беше запустяло. Идва тук с Йон-Мариус, предишния му най-добър приятел, но за съжаление, в шести клас, по средата на годината, той се премести в Швеция с майка си. Бяха си намерили идеално място за наблюдение — възвишение недалеч от стопанството, откъдето се виждаше добре какво става там.

Но тази ограда не си я спомняше, а сега насмалко не се блъсна в нея. Телена ограда като тези, които обикновено имат шипове отгоре. Тобиас бързо се отдалечи на няколко крачки и се скри под дърветата, откъдето хвърли любопитен поглед към неочакваното препятствие. Нямаше бодлива тел отгоре, но оградата бе висока. Много по-висока от него, повече от два пъти. Изглеждаше съвсем нова. Сякаш току-що сложена. Тобиас погледна към горната ѝ част и се замисли. Сигурно ще успее да се покатери, но не и без да го видят. Сега съзря и чифлика, някъде в далечината. И там се бе случило нещо странно — не беше същият, бяха построили нов. Отвън и отгоре изглеждаше престроен. Сега не приличаше на чифлик, а по-скоро на малка църква или нещо подобно. Забелязваше се връх на кула и… това до него оранжерия ли беше? Засенчи очи, но не виждаше толкова надалече. Поляната между оградата и чифлика беше съвсем гола, нямаше много места, където да се скрие. Възвишението, подходящо за шпионаж, се намираше от другата страна. За да отиде там, се налагаше да заобиколи новата ограда. Щеше да е много по-пряко да я прескочи, но след като прецени внимателно риска, реши, че не си заслужава. Едва ли обитателите вътре не са мили, но все пак… Какво ще каже, ако го хванат? А и той все пак бе намерил малко момиченце в кукленска рокля, увесено на дърво, с табелка на врата, и то не много далеч оттук, така че сигурно е по-разумно да вземе предпазни мерки.

Нищо не го спираше, разбира се, да си отиде вкъщи — и това беше вариант. Поразгледа. Построили са нова къща и са сложили телена ограда. Нещо като християнски лагер. Има за какво да разказва. Тобиас обмисли за момент възможността да се насочи към къщи, но любопитството му се оказа по-силно от страха. Вълнуващо би било да има повече да разказва. Навярно ще зърне някого от тукашните обитатели. Тобиас се върна малко навътре в гората — достатъчно, за да се скрие между дърветата, но и да вижда оградата. Изглеждаше най-пряко да я заобиколи отляво. От тази страна се различаваше краят ѝ, надясно оградата се губеше и не се знаеше колко надалече отива. Тобиас вдигна качулката на суичъра си и се замисли по въпроса. Беше приятно да се сгушиш в дрехата си. Преживяването ставаше все по-вълнуващо. Той се изживяваше като агент на тайна мисия. С нож и фенерче в раницата и загадка, която му предстоеше да разреши. Наведе се напред, сниши се възможно най-много и тръгна през гората покрай оградата. Тобиас се придвижваше максимално безшумно на кратки разстояния. Приведе се, претича няколкостотин метра през гората и се хвърли на земята, за да се огледа. Не видя никого. От другата страна на заграждението бе изкопан ров. Сега забеляза някаква машина, в далечината бе паркиран трактор. Повтори маневрата. Наведе се, притича, набеляза подходящо място и се хвърли сред лилавите цветове на калуната. Този път му се откри малко по-добра видимост. Наистина имаше оранжерия, не — две, огромни. Тобиас знаеше, че децата, които живеят тук, не ходят на училище. Сигурно не ходеха и на пазар. Вероятно сами произвеждаха храната си, за да не им се налага да излизат. Той измъкна бинокъла от раницата. Видя съвсем ясно оранжериите. И трактора. Стар, зелен „Маси Фъргюсън“.