Читаем Произход полностью

— Наблюдателен си.

— Едмънд често се отбиваше там на път от летището за дома си — осведоми ги Уинстън.

Професорът не се изненадваше. Парк Гуел беше един от най-известните шедьоври на Антонио Гауди — същия архитект и художник, чиято творба Кърш бе използвал за корпуса на джиесема си. „Гауди има много общо с Едмънд — помисли си Лангдън. — Революционер и визионер, за когото обикновените правила не важат“.

Всеотдаен изследовател на природата, Антонио Гауди черпел архитектурното си вдъхновение от органични форми и с помощта на „природния свят на Бог“ проектирал биоморфни сгради, които често сякаш израстваха от самата земя. „В природата няма прави линии“ — твърдеше се, че веднъж казал той, и в неговото творчество също почти липсваха такива.

Обикновено обявяван за баща на „живата архитектура“ и „биологичния дизайн“, Гауди бе въвел невиждани дотогава техники в дърводелството, железарството, стъкларството и керамиката, за да постигне изумителния колоритен облик на своите постройки.

И досега, близо век след смъртта му, туристи от целия свят се изсипваха в Барселона, за да зърнат неподражаемия му модернистки стил. Сред произведенията му имаше паркове, обществени сгради, частни домове и естествено, неговия опус магнум — „Саграда Фамилия“, огромната католическа базилика, чиито шеметни „спонгиозни“ кули господстваха над градския пейзаж на Барселона и които критиците величаеха като „нещо невиждано в цялата история на изкуството“.

Робърт винаги се дивеше на дръзкото въображение, въплътено от Гауди в „Саграда Фамилия“ — толкова огромен храм, че строежът му продължаваше и днес, почти сто и четирийсет години след началото му.

Докато гледаше прочутия Парк Гуел на сателитното изображение, професорът си спомни първото си отиване там като студент — разходка във фантастично царство с дървовидни стълбове, носещи въздушни мостове, странно извити пейки, пещерички с фонтани във формата на дракони и риби и лъкатушеща бяла стена, толкова специфично извита, че приличаше на замахващо камшиче на гигантски едноклетъчен организъм.

— Едмънд обичаше всичко на Гауди, особено неговата концепция за природата като органично изкуство — продължи Уинстън.

Мислите на Лангдън отново се върнаха към откритието на Кърш. „Природа. Органичност. Сътворението“. Представи си прочутите барселонски „паноти“ на Гауди — шестоъгълни плочи, поръчани за градските тротоари. Всяка от тях имаше еднакви вълнисти мотиви от на пръв поглед безсмислени завъртулки, но когато се подредяха и ориентираха, образуваха изумителна картина — подводен пейзаж, оставящ впечатление за планктон, микроби и морски растения — Ла Сопа Примордиал, както често ги наричаха местните жители.

„Първичният бульон на Гауди“ — помисли си Робърт, за пореден път поразен от връзката между Барселона и интереса на Едмънд към възникването на живота. Според господстващата научна теория животът бе възникнал в първичния бульон на Земята — онези древни океани, в които вулканите бълвали богати химически вещества, вихрещи се едно около друго, постоянно бомбардирани с мълнии от безкрайни бури… докато изведнъж като някакъв микроскопичен голем не се появил първият едноклетъчен организъм.

— Амбра, ти си музейна уредничка, сигурно с Едмънд често сте разговаряли за изобразително изкуство — каза Лангдън. — Случайно да ти е споменавал точно какво му допада най-много в Гауди?

— Само това, което посочи и Уинстън — отвърна тя. — Че неговата архитектура сякаш е сътворена от самата природа. Пещеричките на Гауди като че ли са изваяни от ветровете и дъждовете, носещите стълбове като че ли израстват от самата земя и плочниците му приличат на първични морски организми. — Сви рамене. — Каквато и да е конкретната причина, Едмънд толкова се е възхищавал на Гауди, че се е преместил да живее в Испания.

Професорът я погледна изненадано. Знаеше, че Кърш има къщи в няколко държави по света, но наистина през последните години се беше установил в Испания.

— Искаш да кажеш, че той се е преместил тук заради творбите на Гауди, така ли?

— Така мисля. Веднъж го попитах: „Защо в Испания?“, и той ми отговори, че му се удал рядък шанс да наеме уникален имот — нещо невиждано в целия свят. Предполагам, че е имал предвид апартамента си.

— Къде е апартаментът му?

— Едмънд живееше в Каса Мила, Робърт.

Лангдън ахна.

— В онази Каса Мила ли?

— Друга просто няма — отвърна Амбра. — Миналата година е наел мансардата, която обхваща целия последен етаж.

На Робърт му трябваше време, за да осмисли тази информация. Каса Мила беше една от най-прочутите сгради на Гауди — изумително оригинална „къща“, чиято многоетажна фасада с извити балкони напомняше на каменна кариера, откъдето и популярния ѝ прякор Ла Педрера.

— Последният етаж не е ли музей на Гауди? — Лангдън си спомняше едно от посещенията си там в миналото.