Читаем Произход полностью

Научното откритие изгубено завинаги?

Убиецът нает от кралското семейство?

„От вас се очаква да отразявате новините — измърмори тя наум. — А не да разпространявате клеветнически слухове под формата на въпроси“.

Винаги беше вярвала в значението на отговорната журналистика като крайъгълен камък на свободата и демокрацията и затова редовно се разочароваше от журналисти, които разпалваха страстите, като разпространяваха абсурдни идеи — и избягваха съдебно преследване, като просто представяха нелепите твърдения като въпроси.

Правеха го дори уважаваните научни канали, които питаха своите зрители: „Възможно ли е този храм в Перу да е построен от древни извънземни?“

„Не! — искаше да изкрещи на телевизора Мартин. — Не е възможно! Стига сте задавали идиотски въпроси!“

На един от екраните видя, че Си Ен Ен полагат усилия да проявяват почтеност.

Пророк. Визионер. Творец.

Взе дистанционното и увеличи звука.

— … човек, който обичаше изкуството, технологиите и иновациите — със скръбно изражение говореше водещият. — Човек, чиято почти свръхестествена способност да предвижда бъдещето му спечели световна известност. Според неговите колеги се е сбъднало всяко предвиждане на Едмънд Кърш в областта на компютърните науки.

— Точно така, Дейвид — включи се неговата партньорка. — Ще ми се да можехме да кажем същото и за неговите предвиждания за собствения му живот.

Пуснаха архивни кадри с пращящия от здраве загорял Едмънд Кърш, който даваше интервю на тротоара пред Рокфелеровия център в Ню Йорк.

— Днес ставам на трийсет години, а средната продължителност на живота е едва шейсет и осем. Заради бъдещото развитие на медицината, методите за удължаване на живота и регенерирането на теломерите обаче аз предвиждам, че ще доживея сто и десетия си рожден ден. И до такава степен съм убеден в това, че преди малко резервирах ресторанта „Рейнбоу Рум“ за тържеството, което ще организирам тогава. — Кърш се усмихна и вдигна поглед към върха на небостъргача. — Платих цялата сметка осемдесет години по-рано, плюс инфлационната корекция.

Разнесе се мрачният глас на водещата.

— Както гласи старата поговорка, човек предполага, Господ разполага.

— Абсолютно вярно — съгласи се колегата ѝ. — И не стига интригата, която се заплита около смъртта на Кърш, но се носят и какви ли не догадки за характера на неговото откритие. — Той настойчиво се вторачи в камерата. — Откъде идваме? Къде отиваме? Два въпроса, които пленяват въображението.

— И за да потърсим техния отговор, в студиото сме поканили две високообразовани дами, едната свещенослужителка от Епископалната църква във Върмонт, а другата еволюционна биоложка от Калифорнийския университет в Лос Анджелис — развълнувано съобщи водещата. — Ще чуем техните коментари след рекламите.

Мартин вече знаеше какви ще са коментарите им. „Напълно противоположни, иначе нямаше да ги поканите в предаването си“. Свещенослужителката несъмнено щеше да каже нещо от рода на „Ние идваме от Бог и отиваме при Бог“, а биоложката щеше да отговори: „Ние сме еволюирали от маймуните и някой ден ще изчезнем“.

„Няма да докажат нищо, обаче зрителите са готови да гледат какво да е, стига да е достатъчно шумно рекламирано“.

— Моника! — разнесе се гласът на Суреш.

Тя се обърна и видя, че директорът на отдел „Електронна сигурност“ почти тичешком завива зад ъгъла.

— Какво има?

— Току-що ми се обади епископ Валдеспино — задъхано каза той.

Мартин изключи звука на телевизора.

— Епископът се е обадил… точно на теб? Каза ли ти какви ги върши, по дяволите?

Суреш поклати глава.

— Не го попитах и той не ми обясни. Обаждаше се да види дали мога да проверя нещо на телефонните ни сървъри.

— Не разбирам.

— Нали знаеш, че КонспирасиНет постнаха материал, според който някой от двореца позвънил в „Гугенхайм“ малко преди началото на презентацията на Кърш и поискал Амбра Видал да добави името на Авила в списъка на гостите?

— Да. И аз те помолих да проучиш този въпрос.

— Е, Валдеспино ме помоли за същото — искаше да вляза в записите на телефонната централа, да открия този разговор и да се опитам да установя откъде в двореца е бил проведен, за да получим по-добра представа кой може да е позвънил.

Мартин се обърка, тъй като смяташе, че самият Валдеспино е най-вероятният заподозрян.

— Според „Гугенхайм“ тази вечер на музейната рецепция получили обаждане от основния номер на кралския дворец. Има го в паметта на телефона им. И тъкмо тук е проблемът. Проверих в нашите записи за изходящи обаждания по същото време. — Суреш поклати глава. — Нищо. Нито едно. Някой е изтрил записа за обаждането от двореца до „Гугенхайм“.

Пиарката се взря в колегата си.

— Кой има достъп до централата?