Читаем Произход полностью

Преди няколко години по Канал Сур бяха излъчили документалния филм „Ла Иглесия Оскура“ — „Тайнствената църква“, — който разбулваше някои от секретите на Палмарската църква. Адмиралът се смая, когато научи за съществуването на тази странна ерес с бързо растящо паство и влияние.

Палмарската църква била основана след като неколцина местни жители заявили, че са станали свидетели на поредица мистични видения в околните нивя. Уж им се явявала Богородица и ги предупреждавала, че Католическата църква е прогнила от „обновленческата ерес“ и истинската вяра трябва да бъде защитена.

Божията майка казала на палмарите да основат нова църква и да заклеймят понтифика в Рим като антипапа. Вярата, че ватиканският папа е незаконен, се наричала седевакантизъм — убеждение, че седалището на Свети Петър буквално е вакантно.

Нещо повече, палмарите твърдели, че разполагат с доказателства, според които „истински“ папа всъщност е основателят на тяхната църква, някой си Клементе Домингес и Гомес, който приел името папа Григорий XVII. Под негово ръководство — от гледна точка на правоверните католици всъщност той бил антипапата — Палмарската църква бързо се разраснала. През 2005 година, когато папа Григорий починал, докато отслужвал пасхална литургия, неговите поддръжници обявили момента на смъртта му за чудотворен знак свише, потвърждаващ, че този човек наистина е имал пряка връзка с Господ.

Авила отново погледна огромната сграда и този път тя му се стори зловеща.

„Който и да е сегашният антипапа, нямам желание да се срещна с него“.

Освен заради дръзките си претенции за папството Палмарската църква се обвиняваше в промиване на мозъци, психологическо въздействие чрез заплахи и дори за няколко загадъчни смъртни случая, например на Бриджет Кросби, която според адвокатите на роднините ѝ не успяла да избяга от един от палмарските храмове в Ирландия.

Авила не искаше да обиди новия си приятел, но изобщо не беше очаквал такова нещо.

— Извинявай, Марко, обаче не мога да го направя — каза той.

— Тъкмо това си мислех, че ще кажеш — невъзмутимо отвърна младият физиотерапевт. — Признавам, че когато за пръв път дойдох тук, и аз реагирах по същия начин. Бях чувал всички ония клюки и зловещи слухове, но те уверявам, че те не са нищо повече от очерняща кампания, организирана от Ватикана.

„Можеш ли да ги обвиняваш? — зачуди се Авила. — Нали твоята Църква ги обявява за незаконни!“

— Рим се нуждаеше от основание да ни отлъчи, затова съчиниха тези лъжи. Ватиканът от години разпространява дезинформация за палмарите.

Адмиралът отново впери очи във величествената катедрала насред пустошта. Нещо в нея му се струваше странно.

— Объркан съм — призна той. — Щом нямате никакви връзки с Ватикана, откъде идват всичките ви пари?

Марко се усмихна.

— Ще се смаеш колко тайни привърженици имат палмарите сред католическото духовенство. Много консервативни католически енории в Испания не одобряват започнатите от Рим либерални промени и скришом пренасочват средства към църкви като нашата, които запазват традиционните ценности.

Авила не очакваше такъв отговор, но в думите на младежа имаше истина. И той усещаше задълбочаващото се разделение в Католическата църква — пропаст между хората, които вярваха, че християнството трябва да се модернизира, защото иначе ще загине, и онези, които смятаха, че истинската цел на Църквата е да остане непоколебима пред лицето на развиващия се свят.

— Сегашният папа е забележителна личност — продължи Марко. — Запознах го с твоята история и той каза, че за него ще е чест да посрещне толкова достоен офицер в нашата църква и да разговаря с теб след богослужението. Също като своите предшественици, папата е бил военен преди да открие Господ и разбира какво преживяваш. Убеден съм, че неговите думи ще ти помогнат да намериш покой.

Рехабилитаторът отвори вратата си и понечи да слезе, ала адмиралът не можеше да помръдне от мястото си и просто остана там, вторачен в огромната сграда и обзет от угризения, че сляпо е робувал на такива предразсъдъци към тези хора. Честно казано, той не знаеше за Палмарската църква нищо друго освен слуховете. Не че около Ватикана нямаше скандали. Нещо повече, собствената Църква на Авила с нищо не му беше помогнала след атентата. „Прости на враговете си — увещаваше го онази монахиня. — Обърни и другата страна“.

— Изслушай ме, Луис — прошепна Марко. — Знам, малко те заблудих, за да дойдеш с мене, но го направих с добри намерения… Исках да се срещнеш с този човек. Неговите идеи напълно промениха живота ми. След като изгубих крака си, бях в такова състояние, в каквото сега си ти. Исках да умра. Потъвах в мрака, но думите на този човек ми дадоха цел. Просто ела и чуй проповедта му.

Авила се колебаеше.

— Радвам се за теб, Марко. Но мисля, че и сам ще се оправя.

— Ха, ще се оправиш! — засмя се младежът. — Преди седмица си опрял пистолет в главата си и си дръпнал спусъка! Няма да се оправиш, приятелю.

„Той има право — осъзна адмиралът. — И след една седмица, когато ме изпишат, пак ще се прибера вкъщи, сам и без посока“.