Приключването на официалната част бе сигнал да се налее шампанско, след което се вдигнаха очакваните тостове. По-възрастният министър произнесе на португалски очакваната от него — така смяташе само той — реч. Речта се стори безкрайна на измъчения адмирал, още повече че той не разбра нито дума от нея. Затова само се усмихваше с флотската си усмивка и се чудеше за какъв дявол го бяха измъкнали от голф игрището край Неапол и го бяха пратили на тия бедни острови, заврени в Атлантическия океан на триста мили от африканското крайбрежие.

Причината, беше се опитал да му обясни неговият адютант, бе, че Съединените щати в акт на обичайната си щедрост към Третия свят бяха решили да помогнат точно на република Кабо Верде. Островите не разполагаха с никакви природни ресурси освен един: океанът наоколо гъмжеше от риба. Републиката притежаваше флот, състоящ се от един катер, но нямаше никакви военновъздушни сили.

С разрастването в световен мащаб на риболовното пиратство и покрай неутолимия апетит на Далечния изток за прясна риба кабовердското море в двестамилните териториални води, които по силата на всички закони принадлежаха на републиката, беше обект на нашествие от бракониери.

Съединените щати щяха да получат контрол над летището на отдалечения остров Фого, чиято писта съвсем наскоро бе удължена благодарение на финансова помощ от страна Европейския съюз. Там американският флот щеше да изгради център за обучение на пилоти, естествено под формата на дарение.

Когато това приключеше, екип бразилски (заради общия португалски език) военни инструктори щеше да се нанесе с дузина самолети за обучение „Тукано“ и щеше да създаде Въздушен контрол на риболовната зона, като обучи за пилоти подходящо избрани кабовердски кадети. С помощта на версията „Тукано“ с далечен обсег на действие момчетата щяха да патрулират океана, да засичат нарушителите и да насочват към тях катера на бреговата охрана.

Прекрасна идея, съгласи се адмиралът, макар да продължаваше да недоумява какво точно бе наложило да бъде отвлечен от голф игрището в момент, когато му оставаше един удар, за да вкара топката.

След поредица ръкостискания, адмиралът напусна посолството, като взе със себе си човека от Департамента в лимузината, която трябваше да го върне на летището.

— Можете да летите с мен и до Неапол, ако пожелаете, господин Декстър — вече в по-добро настроение предложи той.

— Много любезно от ваша страна, адмирале, но ще пътувам обратно до Вашингтон през Лисабон и Лондон.

Разделиха се на летището в Сантяго. Военният самолет на адмирала излетя за Италия. Декстър изчака излитащия по разписание полет на португалските авиолинии TAP.

Месец по-късно първият огромен кораб на спомагателните части към флота докара военни инженери на коничния изгаснал вулкан, обхващащ деветдесет процента от площта на Фого, наречен така, защото за португалците „Фого“ означава „огън“. Корабът се установи на дрейф, като плаваща база за инженерите — късче от Америка с всички домашни удобства.

Военноморските инженери се гордеят с това, че могат да построят всичко навсякъде, но е крайно неразумно да бъдат разделяни от прославените канзаски говежди пържоли от специално узряло месо, пържените картофки и бурканите горчица с обем по един галон. В крайна сметка всичко работи най-добре с правилното гориво.

Щеше да им отнеме шест месеца, но в края на този период съществуващото летище щеше да може да приема транспортни самолети „Херкулес С130“, което ликвидираше досадния проблем със зареждането с гориво и отпуските. От друга страна, по-малки снабдяващи кораби щяха да доставят фермени конструкции, греди, цимент и всичко нужно за построяването на сградите, плюс храна, сокове, безалкохолни напитки и дори вода.

Шепата живеещи на Фого креоли се събраха силно впечатлени да наблюдават как армията строители дебаркира и превзе малкото им летище. Веднъж дневно от Сантяго пристигаше „совалката“ и излиташе обратно, когато пистата се освободеше от строителните елементи.

Когато всичко приключеше, центърът за обучение на пилоти щеше да разполага — съвсем отделно от бараките за цивилни пасажери — с модулно сглобяеми общежития за кадетите, вили за инструкторите, работилници за ремонт и поддръжка, резервоари за авиационно гориво за турбовитловите „Тукано“ и комуникационна кабина.

Дори някой от инженерите да бе забелязал нещо странно, никой не си позволи да го коментира. Няколко други съоръжения бяха построени и приети от Цивилния представител на Пентагона, който се казваше Декстър и който пристигаше и си заминаваше със самолет на гражданската авиация. В каменната стена на вулкана бе издълбан допълнителен хангар с желязна врата, а освен него голям резервоар за гориво JP5 и оръжеен склад.

— Направо да си помисли човек — промърмори главен старшина О'Конър, докато проверяваше надеждността на желязната врата в тайния скален хангар, — че някой ще води война тук.

4