Читаем Кобрата полностью

Неговата работа бе да облече вярната си съпруга Ирина, да сложи на масата храна и да купи учебници за раничката на сина си Педро. Прибра оборудването си в отделеното му шкафче и тръгна към скромния «Форд Пинто“. В подреденото бунгало — гордост за работник като него — в красивия жилищен комплекс в полите на хълма Серо Ла Попа го очакваше дълъг освежаващ душ, целувка от Ирина, прегръдка от Педро, вкусен обяд и няколко бири пред плазмения телевизор. Щастлив от живота, най-добрият заварчик на Картахена тръгна към дома си.

Кал Декстър познаваше Лондон, макар и не особено добре, но търговският възел, наричан Сити или Квадратната миля, му бе напълно непознат. Черното такси обаче, шофирано от млад кокни, роден и израсъл само на миля източно от Олдгейт, нямаше никакви проблеми с адреса. В единайсет без пет колата спря пред вратата на брокерска фирма за морски застраховки, намираща се в сграда, по времето на Шекспир сигурно била манастир. Усмихната секретарка го съпроводи до втория етаж.

Пол Егит работеше в малък отрупан с папки кабинет. Стените бяха украсени с поставени в рамки снимки на товарни кораби. Беше трудно човек да си представи милионите от застрахователен бизнес, които минаваха през тази бърлога. Единствено екранът на съвсем съвременния компютър доказваше, че Чарлс Дикенс не си е тръгнал оттук преди малко.

По-късно Декстър щеше да осъзнае колко заблуждаващ е външният вид на този вековен пазар на пари, чийто ежедневен оборот от покупки, продажби и комисиони се измерваше с десетки милиарди. Егит бе към 40-годишен, с разкопчана на врата риза с къси ръкави. Излъчваше приветливост. Сър Абхей Варма го бе информирал, но само за най-основното. Беше му казал, че американецът представлява нова компания за рисково инвестиране, която търсела да купи два излишни някому бълкера, по възможност за превоз на зърно. Обясни, че не знаел за какво ще бъдат използвани. Не било нужно да знае. Но му обещал „Стейпълхърст“ да предложи консултация, препоръки и някакви контакти в света на търговските кораби. Американецът бил приятел на сър Абхей. Така че услугата нямало да се фактурира.

— Бълкери? — поиска да се увери Егит. — С които се е превозвало зърно? Е, улучили сте точния момент. При това състояние на световната икономика има доста свободен тонаж в момента, както в морето, така и по сухите докове. Но ще ви трябва брокер, за да не ви одерат жив. Познавате ли такъв?

— Не — призна Декстър. — Кого бихте ми препоръчали?

— Ами, това е малък свят, в който всички се познаваме. Само на половин миля оттук са „Кларксън“, „Бремер-Сийскоп“, „Голбрайт“ и „Гибсънс“. Всички те се занимават с покупко-продажби и чартиране. Срещу заплащане, естествено.

— Разбира се. — Неотдавна получено шифровано съобщение от Вашингтон го известяваше, че има новооткрита сметка на о-в Гърнзи, в Ламанша — дискретен данъчен рай, който Европейският съюз безуспешно се опитваше да закрие. Съобщението съдържаше също името на банковия служител, към когото следваше да се обърне, и кодовото число, нужно за освобождаване на средствата в сметката.

— От друга страна, добрият брокер вероятно ще спести на купувача на кораба повече, отколкото е таксата за услугата. Имам добър приятел в „Парксайд & Ко“. Да му се обадя ли?

— Да, ако обичате.

Егит проведе петминутен разговор по телефона.

— Вашият човек се казва Саймън Линли — каза той и написа адреса на едно листче. — На една крачка оттук е. Като излезете, завийте наляво. На Олдгейт отново наляво. После право напред и питайте за Джупитер Хаус — всички ще ви ориентират. Успех.

Декстър допи кафето си, стана, стисна ръката на Егит и си тръгна. Указанията бяха перфектни. Стигна за петнайсет минути. Джупитер Хаус беше пълна противоположност на „Стейпълхърст“ — свръхмодерна сграда от метал и стъкло. Безшумни асансьори.»Парксайд“ се намираше на 11-я етаж и от панорамните прозорци на три километра в западна посока се виждаше куполът на катедралата „Свети Павел“. Линли го посрещна при асансьора и го въведе в малка заседателна зала. Веднага им донесоха кафе и сладки.

— Искате да купите два бълкера, вероятно за превоз на зърно? — поиска да се увери Линли.

— Такова е желанието на моите началници — поправи го Декстър. — Те са базирани в Близкия изток. Изключително много държат на дискретността. Оттук и идеята с представителната компания, оглавявана от мен.

— Разбира се, разбира се — съгласи се Линли веднага. Арабски бизнесмени, издоили местния шейх, които не искат да свършат в някой от доста неприятните затвори в страните от Залива. До болка познато.

— От колко големи кораби се нуждаят вашите хора?

Декстър не знаеше много за тонажа на плавателните съдове, но му бе известно, че в основния трюм ще трябва да се побере малък хеликоптер с разтворен винт. Така че изрецитира списък на габаритите.