Читаем Кобрата полностью

— Около 20000 брутен тонаж или 28000 тона водоизместване — резюмира Линли и започна да въвежда нещо в компютъра. В края на заседателната маса имаше голям екран, на който започнаха да се показват възможностите: Фриймантъл, Австралия… фарватерът на Сейнт Лорънс, Канада… Чесапийк Бей, Щатите.

— Най-голямо разнообразие има при COSCO. Това е „Чайна Оушън Шипинг Къмпани“, базирана в Шанхай, но ние работим с офиса им в Хонконг.

— Комунисти? — попита Декстър. Беше убил много комунисти в Железния триъгълник.

— О… това вече не ни тревожи — отговори Линли. — В наши дни те са най-големите капиталисти на света. Но са безупречни — кажат ли, че ще доставят нещо, доставят го. А, излезе Игъл Бълк, Щатите. По-близко ви е. Не че има някакво значение, разбира се. Или има…?

— Клиентите ми се интересуват само да се запази дискретност по отношение на истинския собственик — подчерта Декстър, — а самите кораби ще отидат в дискретна корабостроителница за реконструиране и обновяване.

„Банда мошеници — помисли Линли. — Вероятно искат да превозват много съмнително карго, за което им е необходимо корабите да се преконфигурират, да се преименуват и да се снабдят с нови документи, за да са неразпознаваеми. И какво от това? В Далечния изток е пълно с такива. Времената са трудни, а парите са си пари“.

Затова каза:

— Естествено. В Южна Индия има няколко много добри и изключително дискретни корабостроителници. Имаме контакт с тях чрез наш човек в Бомбай. Ако пожелаете да действаме от ваше име, ще трябва да подпишем споразумение за съгласие с авансово изплащане на част от комисионата. Предлагам следното: след като купите корабите, ги прехвърляме документално на управляващата компания „Тейм“ в Сингапур. В този момент и с новите си имена старите кораби практически изчезват. „Тейм“ никога не обсъждат клиентите си. Как да се свържа с вас, господин Декстър?

Съобщението от Деверо съдържаше още пощенския адрес, телефона и имейл адреса на новозакупена конспиративна квартира във Феърфакс, Вирджиния, която щеше да се използва като пощенска кутия и пункт за получаване на съобщения. Дело на самия Деверо, тя бе непроследима и можеше да престане да се използва само за шейсет секунди. Декстър даде адреса. В рамките на 48 часа споразумението бе подписано. „Парксайд“ можеше да започне търсенето.

Отне два месеца, но преди края на годината двата кораба за превоз на зърно бяха налице.

Единият дойде от Чесапийк Бей, Мериланд, а другият се оказа на котва в пристанището на Сингапур. Деверо нямаше никакво намерение да задържа екипажите, така че на хората беше платено щедро и бяха освободени.

Американската покупка мина лесно, може би защото наистина бе по-близо до дома. Нов екипаж от военноморския флот, представящ се за моряци на търговски кораб, се качи на борда, запозна се с особеностите на кораба и се отправи през Атлантика.

Екипаж от моряци на Кралския флот излетя за Сингапур, също така като моряци на търговски кораб, пое командването и се отправи през пролива Малака. Тяхното пътуване по море беше по-кратко. Но и двата кораба поеха към малка смърдяща корабостроителница на индийския бряг, южно от Гоа — място, използвано основно като корабно гробище, където морските съдове бавно се разфасоваха на съставните им части и където цареше престъпно пренебрежение към здраве, безопасност и опасност от непрекъснато изтичащите токсични химикали. Над мястото се стелеше непоносима воня, което бе причината тук да не идва никой, за да види какво се върши.

Щом влязоха в залива и хвърлиха котва, двата кораба на „Кобра“ практически престанаха да съществуват, но новите им имена с новите документи бяха дискретно регистрирани в списъка на „Лойдс“ за международно корабоплаване. Там бе отбелязано, че са зърновози под управлението на „Тейм“, Сингапур.

Според желанието на нацията-дарител церемонията се състоя в американското посолство на улица „Абилио Маседо“ в Прая, на остров Сантяго, република Кабо Верде. Нейно превъзходителство посланик Мариан Майлс председателстваше с обичайния си чар. Присъстваха кабовердските министри на природните ресурси и на отбраната.

За да се придаде тежест на събитието, със самолет долетя американски адмирал, който трябваше да подпише от името на Пентагона. Той нямаше ни най-малка представа за какво е тук, но блестящите чисто бели тропически униформи, в които двамата с адютанта му бяха наконтени, изглеждаха много впечатляващо.

Посланик Майлс предложи бюфет, а на заседателната маса бяха разстлани нужните документи. Присъстваше и военният аташе към посолството, както и гражданско лице, представляващо Държавния департамент, в чиито безукорни документи за самоличност пишеше, че се казва Калвин Декстър.

Министрите подписаха първи, след това адмиралът, накрая и посланикът. Върху всяко копие бяха положени печатите на република Кабо Верде и на Съединените щати, което бе последната формалност за влизане в сила на споразумението за помощ. Вече можеше да се започне работа по прилагането му.