Читаем Кобрата полностью

Към този момент камионът вече не представляваше интерес, но сред тръстиките на блатата се бяха скрили четирима въоръжени с мощни бинокли експерти по проследяване в извънградски условия. После от склада бе извършено телефонно обаждане, записано от АТОП и Правителствената щабквартира по комуникациите в Челтнам. На позвъняването отговори някой в имението на Бени Даниълс на трийсетина километра от това място. В разговора стана дума за вземане на „стоката“ на следващата сутрин и оставен без избор, Рейнолдс нареди атаката да бъде извършена същата нощ.

В съответствие с предишните искания на Вашингтон бе решено атаката да се проведе с реверанс към публичността, затова бе поканен ТВ екип на програмата „Краймуоч“.

Дон Диего Естебан също имаше проблем с връзките с обществеността, при това съвсем сериозен. Само че неговата „общественост“ бе ограничена до двайсетте му основни клиенти: по десет в Щатите и Европа. Той нареди на Хосе-Мария Ларго да направи обиколка из Северна Америка и да увери десетте най-големи купувачи там, че проблемите, преследвали дейността на Картела от лятото насам, ще бъдат преодолени, а доставките — възобновени. Само че клиентите бяха истински ядосани.

Като десетте най-големи, те бяха и сред най-привилегированите и от тях се изискваше само 50 % предплата. Но това означаваше по десетки милиони долари на банда. От друга страна, те трябваше да доплащат само половината от стоката при приемане на каргото.

Така че всяко прехващане, загубване или изчезване по пътя между Колумбия и някоя точка за доставка представляваше загуба за Картела. Благодарение на пораженията, нанесени от списъка на „плъховете“, американската митническа служба и щатската и градска полиция бяха извършили десетки успешни операции срещу депа и складове, а загубите вече започваха да болят.

Но имаше и друго. Всяка банда вносител разполага с огромна мрежа по-малки клиенти, чиито нужди трябва да бъдат задоволени. В този бизнес няма такова нещо като лоялност. Ако обичайният доставчик не може да осигури стока, а друг може, по-малкият дилър просто сменя навика си.

Най-сетне при само 50 % удовлетворяване на търсенето беше напълно естествено да се оформи недостиг в национален мащаб. По чисто пазарни причини цените започнаха да се качват. Вносителите започнаха да разреждат пурото не шест или дори седем към едно, а десет към едно, за да увеличат изкуствено запасите си и да запазят клиентите си. Някои клиенти вече смъркаха едва седемпроцентова смес. Материалите за разреждане ставаха все повече и повече, а химици от всякакъв калибър започваха да добавят безумни количества заместващи наркотици като кетамин, за да заблудят глупаците, че са друсат с висококачествена дрога, вместо с голяма доза конски транквилизатор, който само по една случайност изглежда и мирише като кокаина.

Недостигът доведе до още едно опасно развитие. Сред професионалните престъпници като зараза плъзна опасна параноя, която така или иначе си беше част от занаята. Големите банди започнаха да се подозират взаимно, че другите получават преференциално обслужване. Самата възможност, че тайното депо на някоя от бандите може да бъде нападнато от съперниците, създаде предпоставките за избухване на изключително жестока война в подземния свят.

Задачата на Ларго беше да успокои басейна с развилнели се акули чрез уверения за бързо възобновяване на нормалното обслужване. Трябваше да започне с Мексико.

Макар в Щатите да влизат какви ли не леки самолети, моторници, частни яхти, пътнически еърлайнери и „мулета“ с пълни стомаси — всички пренасящи контрабандно кокаин, — голямата болка е 5000-километровата извиваща се граница с Мексико. Тя се простира от тихоокеанския юг на Сан Диего и стига до Мексиканския залив. Минава по границите на Калифорния, Аризона, Ню Мексико и Тексас.

Южно от границата Северно Мексико от години практически е военна зона, като враждуващите банди се бият за върховенство или поне за място под слънцето. Безброй трупове на измъчвани и екзекутирани хора се хвърлят по улиците или в пустинята, защото шефовете на картели и водачите на банди използват абсолютно откачени главорези, за да унищожават съперниците, а хиляди невинни минувачи стават жертва на кръстосания огън.

Задачата на Ларго беше да поговори с шефовете на картелите като Синалоа, Залива и Ла Фамилия — всички силно разгневени от неизпълнението на поръчките им. Щеше да започне със Синалоа и с това да покрие по-голямата част от тихоокеанския регион. За негово нещастие, макар „Мария Линда“ да бе преминал, в деня, в който емисарят излетя на север, следващият кораб просто изчезна без следа.

Европа бе поверена на заместника на Ларго, завършилия университет Хорхе Калзадо, който освен родния си испански говореше и перфектен английски, а можеше да общува и на италиански. Той пристигна в Мадрид в нощта, когато АТОП нападна стария хангар в тресавищата на Есекс.