Читаем Кобрата полностью

Великобритания бе имала късмета в този списък да попадне само едно британско служебно лице — митнически служител в пристанището Лоустофт, на източния бряг. Това означаваше, че директорите на митническата и акцизна служба бяха запознати със случая на най-ранна фаза.

Без много шум и в условия на пълна тайна бе сформирана работна група, екипирана с най-съвременна технология за подслушване и проследяване.

Службата на сигурност, повече известна със съкращението МИ5, един от партньорите на АТОП, се включи с екип за проследяване, известен като Наблюдателите — смятаха ги за абсолютно най-добрите в страната.

Понеже вносът на едро на наркотици вече се смяташе за акт на тероризъм, на разположение бе предоставена и С019 на Скотланд Ярд — група за боравене със специално огнестрелно оръжие. Целият екип беше под командването на капитан Питър Рейнолдс от Скотланд Ярд, но най-близко до подкупния служител бяха колегите му в митницата. Малцината, които знаеха за неговите престъпления, изпитваха към него скрита, но откровена неприязън и тъкмо те бяха хората, които можеха най-добре да наблюдават всеки ход на въпросното лице, което се казваше Краудър.

Един от старшите служители в Лоустофт получи язвена криза и трябваше да излезе в отпуск по болест. Това позволи да бъде „заместен“ от специалист по електронно проследяване. Капитън Рейнолдс не искаше да се задоволи с ареста на само един подкупен служител и конфискуването на само един камион с кокаин — той искаше да използва Краудър, за да сложи край на цялата дейност по внасянето на наркотика. За тази цел бе готов да прояви търпение, дори на цената на съзнателното пропускане на няколко доставки.

Поради географското разположение на Лоустофт — на Съфъкското крайбрежие, северно от Есекс — той подозираше, че Бени Даниълс може да има някакъв пръст някъде, защото не вярваше, че ще пропусне да се облажи, и се оказа прав. Част от извършваната в Лоустофт дейност бе обслужване на грамадни RoRo[20] контейнери, идващи през Северно море, и Краудър бе забелязан да проявява активен интерес в освобождаването без проверка на точно няколко такива контейнера. Само че през декември Краудър допусна грешка.

С ферибот от Холандия бе пристигнал камион с карго от холандско сирене, предназначено за известна верига супермаркети. Един от младшите митничари се готвеше да разпореди инспекция на товара, когато Краудър се появи запъхтян, използва старшинството си и пусна камиона по бързата писта за освобождаване.

Младшият митничар не беше сред посветените, но заместникът наблюдаваше и успя да сложи малко джи пи ес проследяващо устройство отзад под бронята на камиона, докато той излизаше пред портала на дока. След това побърза да се обади по телефона. Три коли без отличителни знаци започнаха преследване, като се сменяха една друга, за да не привлекат вниманието на шофьора, които впрочем изглеждаше съвсем безгрижен.

Камионът прекоси половината Съфък и спря в една крайпътна отбивка. Там го посрещнаха хора, изсипали се от черен мерцедес. Една от проследяващите коли подмина мястото, без да спира, но взе номера. Секунди по-късно мерцедесът бе идентифициран. Принадлежеше на фиктивна компания, но преди две седмици беше регистриран да влиза в имението на Бени Даниълс.

Шофьорът холандец беше заведен по възможно най-приятелски начин в кафето зад отбивката. Двама от групата останаха с него през двата часа, през които камионът му бе взет. Когато го върнаха, дадоха на шофьора дебела пачка банкноти и той продължи по пътя си към рампата за разтоварване на супермаркета. Цялата процедура бе повторение на онази, която се използваше за прехвърляне на нелегални имигранти в Англия, поради което работната група се страхуваше да не се окаже накрая „спасител“ на неколцина объркани иракчани.

Докато холандецът пиеше кафе, другите двама от мерцедеса откараха камиона недалеч, за да разтоварят истинското съкровище — не търсещи нов живот иракчани, а един тон висококачествен колумбийски кокаин.

Камионът бе проследен на юг до навлизането в Есекс. Този път шофьорът и спътникът му внимаваха през цялото време, което принуди преследващите го коли да вложат цялото си умение в размяна на местата, изоставане и изпреварване, само и само да не събудят подозрение. Когато групата прекоси границата на графството, есекската полиция осигури още две коли без отличителни знаци, които да подпомогнат колегите им.

Накрая стигнаха крайната дестинация — стар и привидно изоставен хангар за самолети сред солните тресавища покрай естуара на река Блекуотър.

Околността бе толкова равнинна и пейзажът толкова безлюден, че Наблюдателите не посмяха да последват камиона. Наложи се да извикат хеликоптера на пътната полиция, от който докладваха, че виждат вратите на хангара да се затварят. Камионът остана в хангара четиридесет минути, преди да излезе от него и да се върне при чакащия в кафенето холандски шофьор.