Читаем Кобрата полностью

В миналото беше правило британските гангстери да търсят убежище в Южна Испания, като си купуват вили в Коста дел Сол. Но след подписването на договора за бързо екстрадиране между Испания и Обединеното кралство Коста дел Сол загуби от притегателната си сила. Вени Даниълс си беше построил планинска хижа в Северен Кипър — една непризната минидържава, която нямаше договор с Великобритания. Имаше основателни подозрения, че е отлетял тъкмо там след операцията срещу хангара, за да остави нажежената ситуация да се охлади.

Скотланд Ярд обаче искаше Кокър по-наблизо в Лондон. Есекс нямаха възражения, така че от Челмсфорд той бе откаран в лондонския затвор Белмарш.

Историята за конфискуването на цял тон кокаин в склад из тресавищата беше добре приета от националната преса, а в местната стана направо сензация. „Есекс Кроникъл“ помести на цялата си челна страница снимка на купчината кокаин. До брикетите стоеше Джъстин Кокър с компютърно размазани очертания на лицето, за да се запази анонимността му, както изискваше законът. Разрязаните чували от юта също се виждаха, както и бледите „тухли“ под тях, а също и опаковъчната хартия с етикета, на който бе изписан номерът на партидата.

Обиколката на Хорхе Калзадо из Европа не бе по-приятна от тази на Хосе-Мария Ларго из Северна Америка. Отвсякъде го бомбардираха с гневни укори и настоявания за възстановяване на редовните доставки. Наличността беше нищожна, цените се качваха, клиентите се прехвърляха на други наркотици, а онова, което бе останало в ръцете на европейските банди, се разреждаше десет към едно и едва се усещаше.

Калзадо не трябваше да посещава галисийските банди, защото те вече бяха получили лични уверения от самия Дон, но имаше други важни клиенти и вносители, които бяха също толкова важни.

Макар в европейското пространство от Ирландия до границата на Русия да има над сто банди, доставящи и търгуващи с кокаин, повечето се запасяват от десетина гиганти, които имат преки отношения с Колумбия и разпределят между по-дребните доставчици стоката, след като тя безопасно пристигне на европейска почва.

Калзадо се свърза с руснаците, сърбите и литовците на изток, с нигерийските и ямайски „ярдита“, с турците, които макар териториално да се намираха на югоизток, доминираха в Германия, с албанците, от които косата му настръхна, и с трите най-големи престъпни групировки в Европа: сицилианската мафия, неаполитанската камора и калабрийската ндрангета.

Калабрия е на върха на ботуша, южно от Неапол, разделяна от Сицилия от Месинския пролив. Някога по тези изгорени от слънцето земи е имало гръцки и финикийски колонии, а местният език — почти чужд за другите италианци, има доловими гръцки корени. Името „ндрангета“ означава „почтено общество“. За разлика от широко популярната мафия от Сицилия или известната от по-нови времена камора от Неапол, калабрийците се гордеят с практическата си неизвестност по света.

Само че това е най-многобройната и с най-голямо международно присъствие групировка. А и както италианската държава е установила на свой гръб, тя е най-трудна за внедряване, а също такава, в която клетвата за абсолютно мълчание, известна като омерта, остава ненарушена.

За разлика от сицилианците, в ндрангета няма „дон на всички донове“ и структурата й изобщо не е пирамидална. Тя не е йерархична и членството е изцяло на семеен и кръвен принцип. Инфилтрирането от чужденец е абсолютно невъзможно, ренегатството — неизвестно, а успешните осъждания на членове — изключение. Това е вечният кошмар на римската комисия „Антимафия“.

Нейният дом, навътре в сушата зад провинциалната столица на областта Реджо ди Калабрия и основното крайбрежно шосе, е затворената за чужди погледи земя, осеяна със селца и малки градчета, опираща в планинската верига Аспромонте. В пещерите й до неотдавна са държани заложници в очакване на плащането на откуп или смъртта и пак тук се намира неофициалната столица Плати. Всеки приближил се насам с кола чужденец бива засечен от километри и към него се отнасят много негостоприемно. Това място в никакъв случай не е магнит за туристите.

Но не тук пристигна Калзадо да се срещне с босовете, защото почтеното общество е превзело целия подземен свят на най-големия град на Италия, индустриалния гигант и финансов двигател Милано. Истинската ндрангета е мигрирала на север и е създала в Милано кокаиновия център на страната и може би за континента.

Няма бос на ндрангета, който да помисли да заведе дори най-важния емисар в дома си. Та за какво друго са ресторантите и баровете, ако не за това? Три от южните предградия на Милано са населени с калабрийци и точно в Лайънс Бар в Бучинаско стана срещата с човека от Колумбия.

Да изслушат извиненията и уверенията на Калзадо дойдоха капо локале и двама служители, единият от които бе контабиле — счетоводителят, чиито сметки нагледно показваха, че нещата отиват на зле.