Читаем Кобрата полностью

Нито мускул не помръдна по лицето на служителя. Той погледна екрана, прочете информацията на него и помоли бизнесмена да влезе в съседната стая. Последвалите процедури отнеха половин час. След това Ларго получи извинение и бе пуснат да си върви. Топката в стомаха му се отпусна. Беше преминал, без да бъде разпознат.

Но бъркаше.

Скоростта на комуникациите по компютърните мрежи е такава, че всички данни за посетителя бяха изпратени в ИМК[21], ФБР, ЦРУ и, като се имаше предвид откъде идваха, в УБН. Обектът вече беше скрито фотографиран и образът му се показа на един от екраните на Арми Нейви Драйв, Арлингтън, Вирджиния.

Неизменно услужливият полковник Дос Сантос в Богота бе предоставил снимки на всички високопоставени членове на Картела, за които беше сигурен, и Хосе-Мария Ларго бе един от тях. Макар лицето от архива в Арлингтън да бе по-младо и по-слабо от това на посетителя, който обикаляше из Южен Тексас, технологията за лицево разпознаване го идентифицира за секунди.

Южен Тексас, определено най-оживената зона в борбата срещу кокаина в Щатите, е буквално пренаселен с агенти на УБН. Когато Ларго излезе от сградата на летището, влезе в наетата кола и напусна паркинга, зад него се намърда двуместна кола без надписи с двама агенти на УБН. Той така и не ги забеляза до края на престоя си, но колата го следваше по местата на всичките му срещи.

Беше инструктиран да установи връзка и да успокои трите най-големи изцяло съставени от бели рокерски банди, внасящи кокаин в Щатите: Ангелите на ада, Разбойниците и Бандидос. Знаеше, че макар и трите да са склонни към психопатно насилие и взаимно да се мразят, никоя от бандите няма да е толкова глупава, че да направи нещо лошо на емисар на колумбийския картел, ако искат някога да видят още един грам кокаин от Дона.

Трябваше да се свърже и с двете изцяло чернокожи банди: Кървавите и Откачалките. Останалите пет в списъка му бяха испаноговорящи латино: Латинокралете, Кубинците, сънародниците му Колумбийците, Пуерториканците и определено най-опасните от всички — Салвадорците, известни още и като MS-13 и обитаващи основно Калифорния.

Прекара две седмици в разговори, спорове, убеждаване, успокояване и обилно потене, преди най-сетне да му позволят да избяга от Сан Диего и се върне в убежището на родната Колумбия. „При нас също има много жестоки хора — успокояваше се той, — но поне са на наша страна“. Посланието до Картела от клиентите му в Щатите бе пределно ясно: печалбата пада и са отговорни колумбийците.

Личната му преценка, която също сподели с Дона, бе, че ако вълците не бъдат удовлетворени с успешно пристигащи доставки, между бандите ще избухне война, която ще направи съседно Мексико да изглежда като селска вечеринка. И беше много доволен, че не се казва Алфредо Суарес.

Заключението на Дона бе малко по-различно. Може и да се наложеше да се раздели със Суарес, но не това беше решението. Важното бе, че някой крадеше огромни количества от неговия продукт — непростим грях. Трябваше да открие крадците и да ги унищожи, защото иначе те щяха да унищожат него.

Предявяването на обвиненията срещу Джъстин Кокър пред съда в Челмсфорд не продължи дълго. Обвинението бе притежание с намерение да се продава наркотик клас А, за разлика от… и т. н. и пр.

Юрисконсултът към магистратурата изчете обвинението и поиска мярка „задържане под стража“, защото „както ваша чест добре разбира, в ход е полицейско разследване…“ и т. н и пр. Всички разбираха, че това е само формалност, но адвокатът на обвиняемия стана и поиска освобождаване под гаранция.

Докато слушаше, мировият съдия — тя нямаше диплома — прелистваше „Закон за освобождаване под гаранция“ изд. 1976 г. Преди да се съгласи да стане съдия, тя в продължение на години беше директорка на голямо девическо училище и бе чувала почти всички възможни извинения, известни на човешката раса.

Кокър, също като своя работодател, беше роден в лондонския Ист Енд. Беше започнал като малолетен дребен престъпник, бе се издигнал до „печен пич“ и бе привлякъл вниманието на Бени Даниълс. Предводителят на бандата го бе взел в ролята на момче за всичко. Нямаше талант за бияч — Даниълс разполагаше в антуража си с няколко типа с телосложението на булдозери за тази цел, — но беше израсъл на улицата и ставаше за изпълнение на по-невинни задачи. Точно това бе причината да му бъде поверен за една нощ цял тон кокаин.

Адвокатът на защитата завърши безнадеждната си молба за гаранция и съдията му предложи бърза окуражителна усмивка.

— Връщане под арест за седем дни — каза тя. Кокър бе измъкнат от скамейката и избутан надолу по стълбите към килиите. Оттам бе отведен до бял ван без прозорци, съпровождан от четирима мотоциклетисти от групата за специален ескорт, просто като предпазна мярка, ако на Есекската шайка й хрумнат идеи за измъкването му по време на транспортиране.

Но изглежда, Даниълс и хората му бяха уверени, че Джъстин Кокър ще си мълчи, защото бяха изчезнали без следа. Всички се бяха изпокрили.