Читаем Хаос полностью

Те потвърждават, че не са имали никакво намерение да викат полицията. Не са искали ченгетата да идват тук. Обясняват, че са искали да й помогнат, а полицията не помага на никого. Човек се обажда в полицията само ако иска някой друг да загази.

— Или когато някой е лош — казва Аня — и трябва да го заключат в затвора.

С Марино осъзнаваме, макар да не го изричаме на глас, че момичетата не са ни подвели съзнателно за телефона или за това на кого са се обаждали или не са се обаждали. Очевидно е, че не се ориентират добре в ситуацията и не излизат извън границите на понятията спешен случай и престъпление. Едното изисква лекарска помощ. Другото изисква полицейска намеса. Това означава, че не са били сигурни дали жертвата е мъртва и не са предположили, че е била нападната. Първата им мисъл е била, че жената е претърпяла инцидент, и реакцията им е била да повикат медицинска помощ, както ги е учила майка им.

— Не сте искали да идва полиция — повтаря Марино, за да е абсолютно сигурен. — Искали сте линейка.

— Да.

— Смятахте, че е жива ли? — Ще продължи да пита, докато не получи удовлетворителен отговор.

— Не помръдваше.

— И миришеше лошо. — Облечената в розово Аня сбръчква носа си.

— Можете ли да опишете миризмата? — питам аз.

— Като сешоара на мама, когато е развален.

— Усетили сте миризма, която ви е напомнила за сешоара на майка ви? — Опитвам се да разбера какво означава това, затова се преструвам, че за първи път чувам за тази странна миризма.

Няма да се издам, че и Барклей спомена нещо подобно.

— Става прекалено горещ — казва Еня.

— И мирише на изгоряло? — гадая аз, като се сещам за счупената улична лампа.

— Ако бяхте решили, че някой й е направил нещо лошо, щяхте ли да повикате полиция? — пита ги Марино.

Двете момичета се замислят, след което едновременно поклащат глави.

Вдигат рамене и признават, че не знаят. Марино посочва поляната и ги моли да си спомнят първото си впечатление, когато са видели колелото и жената на земята. Продължават да твърдят, че отначало са решили, че става въпрос за инцидент.

— Искали сте да й помогнете — предполага той и те кимат. — Видели сте, че е ранена. — Ново кимане.

— Не искахме да пострада повече.

— Като например да я прегази друг колоездач — обяснява Аня и маха уверено с ръка.

— Такава опасност съществува, когато някой лежи по средата на алеята, нали? — Марино не закъснява с въпроса. — Може би сте я преместили малко? За да не би някой да мине върху нея? — пита той, а те кимат.

Съвсем простичко обяснение.

— Какво се случи, та ти прилоша? — Марино гледа и към двете, защото не знае към коя да се обърне.

— Стомахът ми — отвръща Еня.

— А блузата, с която се избърса? — Марино продължава смело напред. — С нея ли беше облечена, когато я намерихте? — Предполага, че момичетата са съблекли блузата от мъртвата жена, но те поклащат глави, не, не. Изглеждат съвсем спокойни.

Не изглеждат нито уплашени, нито нещастни.

— Беше в храстите при онова нещо. То ме уплаши и ме накара да повърна — обяснява Аня.

— Хъммм — мръщи се Марино. — Чудя се дали това са същите храсти, където я намерихме.

— Исках само да видя какво е. Там наистина имаше нещо. — Очите й изведнъж се разширяват зад стъклата на очилата. — Опита се да ме ритне и аз изпищях.

— Какво смяташ, че си видяла? — пита спокойно Марино, сякаш думите й не звучат странно.

— Може да е било елен.

— Може и тя да го е чула, докато е минавала с колелото, и да се е уплашила. Затова да е паднала.

— Наистина ли видяхте елен? — намесвам се аз.

— Чух го — отговаря възбудено Аня. — Чух го да тича.

— Ами ти? — обръща се Марино към сестра й.

— И аз го чух! — възкликва Еня, както правят децата, когато разберат, че някой няма търпение да чуе историята, която разказват. — Чух го да тича в тъмнината, а после се появи полицаят.

— Да видим дали съм разбрал правилно — казва Марино. — Чули сте нещо или някой да тича в храстите, а после се е появил детектив Барклей. Имате ли представа колко минути са минали между шума, който сте чули в храстите, и появата на Барклей?

— Една минута — отговаря Еня.

— Нямам представа — признава Аня.

— Една минута или нямам представа? — Марино се взира в тях. — Кое от двете?

— Може да е било повече от една минута. Не зная.

— Бях уплашена, а после той се появи и тръгна към нас. Загазили ли сме? — Еня отново изглежда объркана.

— Защо трябва да сте загазили? — учудва се Марино.

— Нямам представа.

— Хъммм. — Марино се преструва, че се е замислил върху нещо неприятно. — Чакайте малко. Да не би да сте направили нещо, за което не зная? И затова се притеснявате, че може да загазите?

Строго погледнато, отговорът е да. Момичетата са компрометирали местопрестъплението и вероятно са се опитали да откраднат скъп телефон, взет от мъртвец. Дори първоначално да са го взели, за да се обадят на 911, намерението им впоследствие е било да го задържат, освен ако не са в състояние да предложат по-добро обяснение. Мисля, че спокойно можем да ги уверим, че никой няма да ги подведе под отговорност. Не би трябвало, защото не съм сигурна дали разбират какво точно са направили.