Читаем Хаос полностью

Аз не съм Луси. Компютърните ми умения не могат да се сравняват с нейните. При първа възможност ще й звънна и ще й възложа издирването на информация относно Елиза Вандерстийл. Поглеждам телефона си отново. Иконките на съответните приложения ми подсказват дали се е случило нещо ново. Не, няма нищо, което да се превърне в приоритет за момента. Надявам се Луси да е добре. Като се замисля какво се случи днес, лесно мога да си представя душевното й състояние. Имам доста точна представа какво си мисли.

Или по-точно казано, за кого си мисли, кой обсебва мислите й, при това с удивителна скорост, и това е потискащо. Това е опасно, може да изкара човек извън релси. Ако не внимава, един такъв враг, една такава немезида, може да се превърне в обсесия. Луси приема нещата твърде лично. Ще се зарие в работа и ще развие параноя, каквато Марино, Бентън и аз никога не сме развивали и няма да развием, защото не сме били заразени с човешкия вирус, който тя пипна преди години.

Решавам да се върна на местопрестъплението, за да видя докъде са стигнали колегите с опъването на шатрата, което се оказа по-сложно от очакваното. Не можем да включим прожекторите, без да изложим цялото местопрестъпление на показ пред всички, които може би гледат с любопитство натам и дори са приготвили фотоапаратите си. Твърде тъмно е въпреки множеството фенерчета, които проблясват в мрака. Теренът е неравен, осеян с многобройни препятствия от рода на храсти, пейки, лампи…

Първият опит се оказа неуспешен. Наложи се да спрем и да започнем отначало, а това ни създаде повече проблеми от очакваното. Първо, ярките оранжеви очертания, нанесени от Марино, трябваше да бъдат пребоядисани в черно, сетне площта да бъде измерена отново, за да сме сигурни, че няма да разпънем тентата върху някоя улика. Вторият опит не се оказа по-успешен и докато разсъждавам върху това, осъзнавам съвсем ясно, че Марино, Ръсти и Харълд са навън в момента и ще останат там още известно време.

Скриването от любопитни погледи на велосипеда, тялото и личните вещи на жертвата се превръща в инженерно предизвикателство, тъй като едновременно с това трябва да избягваме храсти и дървета и да пазим да не увредим местопрестъплението. Ако не успеят да издигнат шатрата достатъчно бързо, ще се наложи да импровизирам. Бездруго изгубихме твърде много време. Нещата не вървят според плана и все някой ще каже нещо. Най-вероятно Том Барклей.

Марино не би му позволил да придружи близначките до полицейското управление, което означава, че напереният и досаден детектив ще остане тук, ще се опита да наблюдава всичко, което правя, но ще се преструва, че е зает с нещо съвсем различно. Може би се надява да научи нещо, което да го направи по-добър в работата му. А може би се надява да се издъня.

Или просто играе роля, ролята на сврака, която отнася в гнездото си всяка лъскава дрънкулка, в неговия случай всяка по-пикантна клюка. Информацията струва пари и дори да не искат да навредят никому, хора като него са опасни.

Ставам от стола, занитен към стоманената плоча на пода. Лъснатият до блясък метал е студен под босите ми крака.

Успях да сменя копринената блуза, полата и сакото със зелени памучни панталони и блуза, каквито носят хирурзите, но за съжаление съм принудена да остана с влажните и лепкави обувки. В шкафовете тук има дрехи за всички климатични зони, с изключение на Сахара, а аз имам чувството, че напоследък Кеймбридж се е превърнал именно в африканска пустиня. По принцип Центърът по съдебна медицина не е подготвен за продължителен горещ фронт, защото подобно явление е почти непознато в Нова Англия.

Не мога да сменя неудобните си обувки с алтернативите, които предлага мобилният ни център, а именно гумен рибарски гащеризон и водонепроницаеми пожарникарски ботуши. Отварям един шкаф и измъквам нов чифт калцуни. Обувам влажните си обувки и усещам, че тънките кожени стелки са се разлепили и се хлъзгат под босите ми стъпала. Нахлузвам калцуните, но не си правя труда да обличам гащеризон или да слагам ръкавици. Проверявам телефона си отново. Нищо.

Уведомих Луси, че ще имам нужда от помощта й, но не й обясних защо. Нямам намерение да увековеча подозренията си върху лист хартия или гласова поща, колкото и да ме уверяват, че комуникациите ни са защитени от външна намеса. Особено когато телефонът ми се държи странно, а Луси внимава повече дори от мен какви електронни следи оставя. Чудя се какво ли прави в момента, дали работи в лабораторията си, или се е потопила в симулатора на виртуална реалност.

А може би е с Джанет и Деси. Представям си тримата и си мисля в какво необикновено семейство се превърнаха. Джанет е адвокат, специализирана в проблемите на околната среда. Тя е бивш агент на ФБР, а двете с Луси се познават още от колежа и академията в Куонтико. На практика са израснали заедно и трудно мога да си представя по-подходяща партньорка за моята племенница. Ако зависеше от мен, бих избрала Джанет без никакво колебание. Тя е мила, добра, умна като сестра си Натали, която почина миналото лято.