— Ще разберем това, когато се върнем в лабораториите — отвръщам аз. — Но отсега мога да ти кажа, че виждам, че е скъсана на много места и е изцапана с повръщано.

— Как се е озовала в храстите? Отговорът може да бъде само един: не е отишла сама там. А тук има доста разровени листа и отъпкана почва.

Поглежда към двете сестри. Виждам гърба на полицай Фландърс и лъча на фенерчето й. След няколко крачки ще се озове при момичетата.

— Да вървим! — Марино излиза от храстите и стъпва на тревата. — Да разберем какво са направили.

19.

Представям се като Кей Скарпета, което не означава нищо за тях.

Не казвам, че съм доктор, госпожа или госпожица. Може да съм ченге. Може да работя за социалните служби. Предполагам, че бих могла да мина и за приятелката на Марино. Нямам представа какво си мислят близначките за мен или какви догадки правят относно причината да се появя тук и да ги разпитам за мъртвото тяло, на което са се натъкнали.

— Как сте? — питам ги аз, оставям куфара си и се усмихвам.

— Добре.

Лицата им са зачервени и изглеждат уморени, но доколкото разбирам, отказали са поканата да изчакат в патрулна кола, в която има климатик. Предпочитат да стоят навън, в горещата и непрогледна нощ. Минава ми през ума, че им харесва да се намират в центъра на вниманието. Имам чувството, че обикновено или ги навикват, или ги игнорират, не бих се учудила, ако се окаже, че са изложени на непосилен присмех и тормоз.

— Би искала да ви зададе няколко въпроса — обяснява им Марино, като има предвид мен. — После ще ви заведем на едно място, където ще бъде прохладно, ще получите нещо за хапване. Искате ли да видите как изглежда едно истинско полицейско управление?

— Добре — съгласява се едната от тях.

— Къде са телевизионните камери? — пита другата. — Защо не са го излъчили по новините? Непременно трябва да го излъчат по новините!

— Не желаем тук да има нито камери, нито репортери — отговаря Марино.

— Защо ги няма?

— Защото аз съм шефът тук — отговаря спокойно Марино. — Сещате ли за онази симпатична полицайка, която беше тук преди няколко минути? Полицай Фландърс ще ви откара в полицията с патрулния си автомобил.

— Загазили ли сме?

— Защо трябва да сте загазили? — пита Марино.

— Защото някой е мъртъв.

— Защото някой е направил нещо лошо.

Докато с Марино идвахме насам, той ме уведоми, че момичетата са на четиринайсет. Имената им са Аня и Еня Румидж. Фамилията им се произнася с „у“, а не с „ъ“, в противен случай би звучала Ръмидж, което означава сбирщина или вехтория. Ама че неподходящи имена за еднояйчни близнаци! Сякаш не им стигат другите подигравки на хлапетата, ами трябва да търпят и тези, свързани с името им. Дарявам ги с добронамерен, изпълнен със симпатия и съчувствие поглед, сякаш всички ние сме се озовали заедно в тази непоносима жега и пак заедно сме се забъркали в тази каша. Това, разбира се, е безкрайно далече от истината.

— Чудя се къде точно стояхте, когато забелязахте тялото — питам аз, сякаш съм объркана и се нуждая от помощта им.

— Там! — Аня, момичето с розовите дрехи, сочи дърветата зад нас, където Ръсти и Харълд продължават да сглобяват скелета на шатрата.

— С други думи, вървели сте през гората, като сте следвали алеята, която води към поляната — пояснявам аз.

— Да, и тогава видяхме колелото на земята.

— Тогава видяхме и нея.

— Когато влязохте в парка откъм Кенеди стрийт, видяхте ли някого? Чухте ли нещо? Интересно ми е колко ли дълго е лежала тук, преди да я откриете?

Обясняват, че не са чули или видели нищо необичайно, докато са прекосявали парка. Не са чули никакви разговори, писъци, викове за помощ. Докато и двете продължават да разказват какво се е случило, аз започвам да си ги представям как вървят по същата алея за джогинг, по която минахме двамата с Марино.

Когато излезли на поляната, видели сцена, която ги навела на мисълта за инцидент с колело. По това време вече било тъмно и наоколо нямало никого. Паркът бил пуст, с изключение на „животните“, както се изразяват. Катерички, може би дори елени, обясняват те. Питам ги в колко часа са открили колелото и тялото на жената, но момичетата само поклащат глави. Нямат представа.

— Какво направихте после? Можете ли да ми опишете какво точно се случи след това? — питам аз, а те поглеждат към Марино. Търсят одобрението му и той ги насърчава с кимане. — На какво разстояние от нея се приближихте? — интересувам се аз.

— Кажете й. Всичко е наред — подканя ги той. — Тя е доктор и се опитва да помогне.

Това явно не са най-подходящите думи. Близначките вперват поглед в трупа, сякаш не е прекалено късно за лекарска намеса.

— Аз съм доктор, който работи с полицията — обяснявам аз, без да използвам помпозни фрази като съдебен лекар, съдебномедицински експерт или съдебен патологоанатом. — Трябва да разберем какво се е случило с жената, която сте намерили. Задачата ми е да открия как се е наранила и е починала.

— Сигурно се е блъснала — казва облечената в жълто Еня.