Читаем Хаос полностью

Дори да се опитам да омаловажа срещата ни като случайност, която няма нищо общо с разследването, зная, че това не е така. Най-малкото, разбере ли съдът, че съм се срещала с нея малко преди смъртта й, няма да погледне с добро око на тази новина. Тя няма да подсили позицията на обвинението. Тъкмо обратното. И защитата ще я използва срещу мен. Ще ме обвини в липса на обективност, ще заяви, че съм се повлияла от срещите си — не една, а две — с жертвата часове преди смъртта й.

— Свалена е насила — казва Харълд. Има предвид скъсаната златна верижка, която споменах.

— Така изглежда, ако предположим, разбира се, че бижуто е нейно — отговарям.

— Изглежда, че е имало яростна борба, след която нападателят се е опитал да манипулира местопрестъплението — предполага той. Двамата с Ръсти обръщат челниците си към мен и светлината им ме заслепява.

— Несъмнено е имало насилие — отговарям аз. — Не мога да кажа, че е имало борба, защото все още не знаем достатъчно. Ще научим повече веднага щом вдигнем тентата.

— Обсъдихме как е най-добре да подходим. Решихме, че ще искате тента тип шатра и я препоръчахме на Марино. — Харълд винаги говори леко сервилно, угоднически дори, сякаш посреща опечалени на входа на параклиса или развежда посетители в магазин за ковчези. — Запознати сме с района, разбира се, но взехме и карта.

Поглеждам към горните етажи на студентското общежитие Елиът Хауз и виждам няколко души да надзъртат през грейналите прозорци. Извръщам глава към моста, където колите се нижат и в двете посоки. Чувам тракане на метал, последвано от стоварване на чували на земята.

— Тази вечер ли ще извършиш аутопсията? — пита Ръсти.

— Обикновено бих изчакала до сутринта, но случаят не е обикновен — отвръщам аз.

— Питам, защото се чудя дали ще имаме нужда от Ан? — Вдигна поредното колче от тентата, което изглежда тежко, но всъщност е много леко. Лампата на челото му проблясва като око на циклоп. — Защото в такъв случай тя би трябвало да се върне в Центъра, и то още сега.

Край нас израства алуминиевата рамка на тентата, която прилича на футуристична версия на Стоунхендж, изработена от сребристи тръби.

— Ще повикам микробус да я превози, когато му дойде времето. — Сега вече Ръсти говори за тялото.

— Как мислиш да процедираш? — питам аз. — Без да минеш с микробуса право през местопрестъплението.

— Мисля да спра колкото може по-близо, без да навлизам в оградения периметър — казва Ръсти. — Когато си готова, ще ни дадеш знак да я изнесем, но тогава тя ще бъде в черен чувал. И ако някой заснеме нещо на фотоапарата или камерата си, ще види само тяло върху носилка. Мисля, че ако всичко мине добре, ще я отнесем в Центъра към девет. — Двамата се споглеждат, а аз кимам.

— Мога да уведомя Ан — предлага Харълд.

Ан е главният радиолог на Центъра по съдебна медицина, а аз ще искам тялото на жертвата да бъде прегледано с компютърен томограф колкото може по-скоро. Затова отговарям, че, да, Ан трябва да се върне на работа, ако може.

— Смяташ, че е била убита? — пита Ръсти.

— Все още не зная какво да мисля.

— Ще вляза в ролята на адвокат на дявола — продължи той. — Чудя се дали смъртта не би могла да е свързана с горещините. Карала е колелото си, прилошало й е, паднала е и си е ударила главата. Сигурен съм, че напоследък имаме доста смъртни случаи, свързани с високите температури, и поне част от тях несъмнено изглеждат странни.

— Никакъв инцидент с колелото не е в състояние да обясни защо вещите й са разхвърляни наоколо — казва замислено Харълд.

— Зависи кой ги е пипал и кога се е случило — възразява Ръсти. — Може някой да е откраднал нещо. Да си имаме работа с проява на мародерство като при самолетните катастрофи? Не пристигнеш ли по най-бързия начин на мястото на инцидента, хората ще отмъкнат всичко.

— Не и тук. Подобно нещо не може да се случи тук — отвръща мрачно Харълд.

— Навсякъде се краде — казва Ръсти, докато развива рулото черен полиуретан, който ще използва за страничните панели на тентата.

Разказвам им повече за близначките, открили тялото, и заявявам, че не можем да бъдем сигурни кой какво е направил. Децата не винаги разбират последствията от своите действия, казва Ръсти с обичайния си провлачен и дружелюбен тон и челникът му подскача върху кърпата, която е вързал на главата си.

— Понякога преместват нещо, друг път взимат нещо. Не осъзнават какво правят. — Сглобява рамката на голям панел от огражденията. — После нерядко ги хваща страх и започват да лъжат, защото не искат да загазят.

— Ще сглобим компонентите тук — казва ми Харълд, докато оглеждам количките и преценявам какво да взема от тях. — А когато сте готови и прецените, че можем да работим на местопрестъплението, ще ги съединим там.

— Ще оградим периметъра и ще можете да разположите шатрата точно над тялото и велосипеда. — Добавям, че Марино обикновено използва спрей с боя, за да означи къде можем да опънем тентата или да оставим нещо на земята.

Свалям прекалено големите ръкавици, които ми даде, както и огромните калцуни, пристегнати с ластици. Изхвърлям ги в яркочервен чувал за опасни биологични отпадъци.