Читаем Хаос полностью

— Изглежда, че тялото на Моли Хиндърс не е освободено, след като си тръгнах вчера — казвам аз и връщам дневника на мястото му. — Смятах, че от погребалната агенция вече са го взели. Да не би доктор Уиър да е срещнала някакъв проблем?

Лий Уиър е сред опитните ми съдебни медици, добре знае какво прави, тъй като аз съм я обучавала.

— Лошите новини идват една след друга.

Имам лошото предчувствие, че Джорджия е права. Случаят „Моли Хиндърс“ е поверен на инспектор Барклей, а се налага Марино да се намеси в него.

— Горката жена едва ли би могла да извади по-лош късмет. Другите си живеят живота, а тя лежи сам-самичка в някакъв проклет фризер — нарежда Джорджия, докато аз разсъждавам върху онова, което доктор Уиър каза по време на едно съвещание преди няколко дни.

Тялото на Моли Хиндърс било открито в близост до включена в електрическата мрежа стереоколонка, която била паднала от мястото си и лежала във влажната трева. Това било единственото обяснение как е получила електроудар, докато е поливала с маркуч цветята в задния си двор. Аз обаче не разбирам как е възможно стереоколонка да убие някого.

По скалпа и косата й има следи от изгаряния в резултат на контакта с източника на електричество, който я е убил.

Това се случило рано привечер в Деня на труда, който празнуваме първия понеделник на септември. Жената се прибрала у дома, след като карала каяк по река Чарлз. Свалила лодката от покрива на колата си, отнесла го в задния двор, сетне влязла в дома си и си наляла чаша вино. Облечена все така в бански, тя излязла да полее задния двор, където под перголата, обрасла с лоза, имало стереоуредба, маса и столове от ковано желязо и барбекю.

Когато полицията пристигнала, стереоуредбата не работела, защото прекъсвачът с дефектотокова защита се бил задействал. Той би трябвало да я спаси от токовия удар, да не говорим за фаталните последици от него. Поради някаква причина обаче това не се случило, което ме озадачи още в самото начало. Тогава обаче случаят не привлече вниманието ми със същата сила, както сега. Моли Хиндърс ми напомня твърде много за Елиза Вандерстийл и генерал Бригс.

— Обясни ми, моля те, защо Моли Хиндърс е още тук — питам отново.

— Доколкото разбрах — казва Джорджия, — семейството й било богато, а тя не живеела със съпруга си, макар да не били разведени. Спорели кой да се погрижи за тялото. Спорели за всичко, защото тя била млада и не оставила завещание. Отказали се от услугите на първата погребална агенция, която избрали, и сега не можем да предадем тялото й на никого.

— Извадили сме късмет, защото може да възникнат и други проблеми — отговарям аз, докато вратите на асансьора се отварят. — Не искам да освобождават тялото, докато не кажа. Трябва да проверя нещо — добавям, докато от асансьора излиза Брайс. Преоблякъл се е, откакто говорихме по телефона във фургона. Имам чувството, че оттогава е изминала цяла вечност.

— Кого няма да освобождаваме? — пита административният ми помощник и сините му очи изглеждат помътнели, може би от твърде много сайдер.

Облякъл е тесни джинси, тип „кюнци“, и тениска, като се е окичил с куп бижута в готически стил, явно се е издокарал за пред федералните. Брайс обича да флиртува и колкото по-малко внимание му обръщат, толкова повече го амбицират.

— Моли Хиндърс — уведомявам го аз. — Ще определим начина на смъртта й след допълнително разследване. Трябва да го съобщиш на доктор Уиър. — После питам Брайс дали е постигнал напредък с разбулването на мистерията около татуировката. — Все още не сме наясно как тази подробност е попаднала в обаждането до 911 — заявявам директно аз.

— Разбира се. Двамата с Итън стигнахме до дъното на тази история — отвръща небрежно той, докато момчешкото му лице поруменява. — Онази откачалка, която живее до нас? Нали знаеш смахнатия ни съсед? Сигурно си отмъщава.

— Откъде ще знае какво става у вас? — обажда се Джорджия, която очевидно е наясно със случая с татуировката.

Брайс очевидно изгаря от нетърпение да й разкаже.

— За какво има да си отмъщава? — питам аз.

— Ами…

— Брайс? Почервенял си като домат! Явно знаеш какво става. Обясни ми как твоят съсед е разбрал за фалшивата татуировка.

— Явно съм бил по-пиян, отколкото съм смятал. Причината е в маргаритите, които приготвихме с онази страхотна текила, която сестра ти ни подари. След като приятелите ни си тръгнаха, аз излязох да хвърля боклука и чух някакъв странен шум и видях някаква странна светлина. Стреснах се, спънах се в нещо и паднах, а той се опита да ми помогне. Само че в един момент осъзнах, че това не е той. Беше то, някакво странно нещо… Реших, че съм им паднал в ръцете.

— Какви ги разправяш, по дяволите? — Джорджия е спряла да пише и го гледа с облещени от почуда очи. — За какво говориш?

— Помислих си, че ме отвличат извънземни, за да ме подложат на някакви изследвания.

— Мили боже! — поклаща глава тя. — Само ни губиш времето!

— Сериозно говоря! Наистина видях странни светлини в небето!

— Те се наричат звезди, самолети и прочее. — Джорджия продължава да клати глава.