Читаем Хаос полностью

Именно с този форд дойдох на работа вчера. Оставих го тук с мисълта, че ще прекарам следващия ден в компанията на сестра ми, Джанет, Луси, Деси и всички останали. Излязох с Брайс, а после щях да се прибера у дома с Бентън, след като вечеряме в клуба. Плановете ми обаче се объркаха и днес отново съм тук. В близките дни няма да имам време нито за почивка, нито за семейни събирания. Слизам от шевролета.

— Сега идвам — казва ми Бентън, но остава в колата със затворени врати.

Мога да си представя поне част от въпросите, които обсъждат. Махант не иска да съм тук, когато той и хората му нахлуят в Центъра и започнат да се разпореждат с всички в него, живи и мъртви. Това би било твърде зле. Никой не ме гони, затова стоя до вратата на колата. Изчаквам няколко минути, след което Бентън излиза. Сканирам десния си палец, за да отключа биометричната ключалка, след което влизаме в гаража с размерите на самолетен хангар.

Долавям дезинфектант с приятен, свеж аромат. Подът е покрит с епоксидна смола, покрай стените са наредени високи шкафове, всичко е безупречно. В единия край, близо до мивките, са строени лъснати до блясък болнични колички, а в далечния ъгъл се намира кафене La Morte, където Ръсти и Харълд пият кафе и пушат пури. Използват маса и столове, които могат да бъдат мити с маркуч.

— Луси е успяла да хакне телефона на Елиза Вандерстийл — започва Бентън да споделя това, което смята, че може да сподели. То най-вероятно е повече от онова, което би трябвало да ми каже.

Както обикновено, постъпил е по-умно от останалите. Знаел е, че Луси ще проникне в телефона по-бързо от колегите му в Куонтико.

— Вече знаем кой е приятелят й, хлапето, което видяхме пред клуба — казва Бентън. — Крис Пийбоди.

— Като госпожа П.? — Помня, веднъж бе споменала, че внукът й работи в клуба на непълен ден.

— Вероятно, но трябва да проверим. Живее в едностаен апартамент на Аш стрийт, западно оттук.

— Тъкмо в тази посока е отивала Елиза Вандерстийл, докато е карала колелото си в парка. — По изражението на Бентън мога да заключа, че е силно разтревожен.

— Последният телефонен разговор, който е провела, е бил именно с него, в седем часа и шест минути, докато пускала пакет от „Федекс“ в кутия на Кенеди стрийт, близо до Института по държавни науки — казва той. — Научихме това от гласовата поща. Приятелят й се е опитал да се свърже с нея десет минути по-късно, но мисля, че по това време вече е била мъртва. Мисля, че е постъпила точно както предположихме, Кей. Влязла е в парка откъм Кенеди стрийт и е минавала покрай онзи стълб, когато нещо я е ударило.

— Приятелят й знае ли? — Спомням си, че видях и него, и други служители на клуба да влизат и излизат от залите, докато бяхме там.

Несъмнено ще открием доста свидетели, които да потвърдят, че е бил на работното си място по време на смъртта на Елиза Вандерстийл, а и едва ли момчето е замесено. Въпреки това внукът на госпожа П. ще преживее доста неприятни мигове.

— Трябва да говорим с доста хора. Ще бъде тежко, а ти си на крака вече повече от двайсет часа — казва Бентън. — Остави Люк да извърши аутопсията, Кей. Вече си се справила с най-трудната част. Защо не дойдеш с нас?

— С нас? Кой ще бъде освен Луси?

— Уайът. — Бентън ме изпраща по рампата в далечния край на хангара, която води към друга врата. — Както вече си се досетила, той работи с нас в НЦБ.

Националният център за борба с тероризма следи вътрешните и международните заплахи за сигурността. Той работи съвместно с разузнавателните служби от рода на ЦРУ.

— След като е в района на Бостън от няколко дни, предполагам, че не е дошъл тук заради Бригс, освен ако предварително не сте разполагали с информация за смъртта му — казвам аз. Гласовете ни отекват в огромното празно пространство. Стоим сами край огромния сифон в пода и дебелия, навит на руло маркуч. — Надявам се това да не е така. Защото ако сте имали и най-малката представа…

— Не знаехме нищо. Не получихме предупреждение, или поне аз не знам за такова. Само снимката, която някой ни изпрати по имейла, а по това време той вече си е бил отишъл. — Бентън отново използва този евфемизъм.

Отишъл.

— Уайът е бил тук със съвсем друга задача. — Бентън замълчава, вперва поглед в мен и казва: — Сериозно съм обезпокоен от възможността за мащабна терористична атака в района на Вашингтон. Нищо чудно това, което виждаме в момента, да е само върхът на айсберга.

Обяснява ми, че не може да навлиза в подробности, но Бригс е бил важна мишена и в друг аспект, за който не подозирам.

— На Капитолия се говори от известно време, че разглеждат кандидатурата му за пост в правителството. Явно новата администрация е имала планове, свързани с него. Мисля, че Кари ни напомня, че може да убие всеки, когото си поиска, и да ни лиши от всичко най-скъпо. Може да унищожи мечтите ни. Може да ни лиши от семействата ни, а Бригс беше тъкмо това, особено за теб.