— Да разбирам ли, че съседът ти се е появил точно когато си изхвърлял боклука? — питам аз.

— Гадняра Доналд. Не помня какво точно се случи, но Итън знае, защото излязъл да ме потърси и чул какви ужасни неща съм наговорил. Итън беше разстроен и настояваше да благодаря на Доналд за това, че ми е помогнал, можете ли да си представите? А аз, разбира се, бях толкова объркан, че извиках: Откъде, по дяволите, да зная, че той не ме е бутнал?

— И как е разбрал за татуировката? — питам отново аз.

— Заради фенерчето, което носеше. Бях бос, само по шорти. Видя я и ни нарече наркомани. Но не си спомням нищо повече.

— Ще трябва да разкажеш това на Марино, без да пропуснеш нито една дума — нареждам аз. — Моля те, обади му се още сега. Намери го и му кажи, че трябва да поговорим.

40.

Пресягам се през прозорчето на Джорджия, за да взема портативния скенер за радиочестотна идентификация от стойката му за зареждане. Отивам до Хладилно помещение №2, вдигам масивната стоманена дръжка и огромната полирана врата се отваря с тихо съскане. Вдига се облаче конденз, което прилича на мъгла, но мирише на смърт.

Обгръща ме студен зловонен въздух. Навлизам в огромното студено помещение, изпълнено със стоманени стелажи с наредени върху тях човешки тела в чували. Всеки чувал има пластмасов стикер с чип, който съответства на чипа в жълтата гривна на китката на покойника. Може да изглежда излишно, но една от най-големите грешки, които човек може да допусне тук, е да изгуби някого. Сканирам чиповете с четеца, който държа като пистолет, докато открия Моли Хиндърс.

От устата ми излизат облачета топъл дъх, докато дръпвам ципа на чувала. Толкова е тихо, че чувам собственото си дишане. Взимам чифт ръкавици от кутията, оставена върху една количка, и мигом плъзвам пръсти по късите й къдрави черни коси. Главата й е студена. Напипвам шевовете, останали след разреза при аутопсията и ги проследявам назад към тила, докато попадам на малката рана върху скалпа й.

Доктор Лий Уиър е постъпила, както съм я учила. И както й препоръчах, когато обсъждахме този случай. Отстранила е хирургически увредената тъкан, за да може Ърни да я изследва за микроскопични следи от метали или материята, които биха могли да попаднат върху раната. Би трябвало да е изпратила образците в хистологията преди няколко дни, затова излизам от хладилното помещение. Затварям тежката врата. Надявам се телефонът ми да има добър сигнал, докато набирам Пола в лабораторията по хистология.

— Приключих с този случай още вчера следобед — казва тя в слушалката, след като я питам как вървят изследванията. — Доктор Уиър ме помоли да ги направя колкото се може по-бързо, защото изискват доста време за предварителна подготовка, и аз се съобразих с това.

— Изрично те е помолила да приготвиш влажни проби за Ърни.

— Абсолютно. Подготвих четири отделни образци от изгарянето на главата на жертвата.

— Много се радвам да го чуя — отговарям аз, защото изгорената тъкан трябва първо да се дехидратира с ацетон, преди да се постави във вакуумната камера на електронния микроскоп, а това може да отнеме дни.

Ако доктор Уиър и Пола не бяха реагирали толкова бързо, нямаше да сме в състояние да анализираме пробите преди уикенда, а изчакването в случая бе възможно най-лошият вариант. Не знаем с какво си имаме работа, което означава, че може още някой да умре. Тръгвам по пустия коридор и подминавам лаборатория след лаборатория, потънали в мрак в този ранен час. Целта ми е отворената врата в дъното.

Това е контролната зала на лабораторията по рентгенология, бюрото на Ан е празно, но четецът й на електронни книги и ключовете й са тук. Поглеждам през прозореца от оловно стъкло и я виждам в съседното помещение. Облякла е бяла престилка върху джинсите, стои до големия кремав компютърен томограф и разговаря с Люк Зенър, който е облякъл защитен гащеризон. На масата пред тях лежи чувалът с тялото на Елиза Вандерстийл. Отварям вратата, която свързва контролната зала със стаята със скенерите.

— Точно вие двамата ми трябвате — казвам на Люк, когато влизам.

Обяснявам им, че е възможно Моли Хиндърс и Елиза Вандерстийл да не са починали в резултат на нещастни случаи. Възможно е да са убийства, и то свързани. Разказвам им и за Бригс. Люк и Ан задават въпроси, на които не мога да отговоря. Изглеждат разстроени.

— Не можем да си позволим да скърбим сега — казвам им аз, защото наистина не можем да си го позволим. — Налага се да отложим чувствата за по-късно. Трябва да се концентрираме и да открием какво е убило тези хора и дали става въпрос за нещастен случай с електричество или за оръжие, което виждаме за първи път.

— Трудно ми е да си представя, че всичко е съвпадение — казва Люк. Погледът му е суров, челюстите му са здраво стиснати.

— Когато приключите — продължавам аз, — снимайте изгарянията, преди да я изпратите на Пола. Най-голям интерес за нас представляват тънките линейни изгаряния в горната част на гърба и долната част на врата, а също и по дясната ръка и китка.