— … ще бъдете в много способните ръце на най-добрия заместник-директор, Роджър Махант, когото познавате. — Уайът продължава да обяснява какво ме очаква. — Не се съмнявам, че сте го чували да разказва вицове по време на служебни партита, затова знаете колко забавен може да бъде.

— Ей, седя отпред! Чувам всичко! — шегува се Махант и поглежда в огледалото, докато Бентън продължава да не ни обръща внимание и да прави нещо с телефона си.

— Той ще прекара известно време с вас, доктор Скарпета, предимно за да наблюдава и да ни подскаже как да ускорим работата по случая „Вандерстийл“. — Уайът трябва да работи в Бюрото, защото се държи така, сякаш той командва там.

— Ще ни трябват няколко помещения — намесва се Махант. — Голям офис с няколко бюра, маса и столове — изброява най-нахално той. — Плюс отделен достъп до поне една тоалетна и разбира се, места за паркиране — завършва той, докато аз си мисля: Ама че задник!

38.

Последното, което искам, е група федерални агенти да нахлуят в Центъра, в резултат на което Брайс да изпадне в истерия и да стане напълно неконтролируем. Ще се получи невероятна каша.

Но не мога да направя почти нищо. Няма полза да се ядосвам. Трябва да действам с бистър ум. В този момент Бентън се обръща назад и ми подава телефона си.

— Полицейски снимки, направени на местопрестъплението — казва той.

Събирам сили и започвам да ги разглеждам.

Нито една от тях не показва Бригс in situ, в състоянието, в което го е открила Рути, тъй като първата работа на парамедиците е била да го извадят от водата. С това героичните им усилия се изчерпали, тъй като било очевидно, че е мъртъв. На снимките, които виждам, генералът лежи по лице на верандата край басейна.

Разпознавам градинските мебели, задния двор и фасадата на дома им в Бетезда. Изпитвам болка, защото всичко, което виждам, ми е толкова познато. Бригс е облечен в къси панталони, които на шега наричаше кучефлаж — обемисти бански, които сръчната му съпруга бе ушила като подарък преди няколко години. В зелено-кафявите камуфлажни шарки бе вплетено анимационното куче от популярния сериал „Семейният тип“. Всъщност Бригс разполагаше с няколко чифта такива панталони, които винаги взимаше със себе си, когато пътуваше.

Ужасно е да видя силното му жизнено лице отпуснато и почервеняло до пурпурно, с притворени очи. Виждам следите от очилата за плуване, които е носил по време на смъртта си. По устните му е избила пяна. Махант ме пита именно за нея.

— Характерна е за удавниците, нали?

— Понякога. — Трябва да претеглям внимателно всяка дума, когато разговарям с бюрократи като него.

Не искам да прочета коментарите си, направени в хода на неофициален разговор, в някой доклад или да ги чуя по новините. Вече мога да преценя, че няма да се вслуша особено внимателно в думите ми, тъй като е убеден, че знае повече от мен, и то по всички въпроси. Появата му, както и тази на колегите му, в Центъра по съдебна медицина ще бъде по-катастрофална от нахлуването на слон в стъкларски магазин. Такива като него могат да нанесат непоправими щети.

— Човек не може да се удави в басейн, малко по-голям от джакузи — продължава Махант. — Колко е дълбок? Метър и двайсет? Очевидно нещо се е случило.

— Човек може да се удави в локва или чиния със супа. Но, да, нещо се е случило — съгласявам се аз с баналната му оценка на ситуацията, докато погледът му ме следи в огледалото.

— И тази пенеста субстанция на устните му се е получила в резултат на дишане, което означава, че не е умрял веднага.

— Почти никой не умира веднага — отговарям аз. — Освен ако не го обезглавят или взривят. Мозъкът се нуждае от секунда-две, за да изключи. Това означава, че е бил в съзнание, когато е поел последния си дъх и е погълнал вода. Ако се е случило това, би могло да обясни външната пяна по устните или в ноздрите.

— Искаш да кажеш, че човек може да продължи да диша дори със спряло сърце? Колко дълго? Колко вдишвания?

— Не зная. Трудно бихме могли да изследваме този процес — отговарям аз, а Уайът се усмихва и потиска смеха си.

Кликвам на следващите снимки и попадам на една, която показва в едър план медната гривна на Бригс, а после на няколко, на които тялото му е обърнато настрани, за да се види странното кръгло изгаряне на врата му. Надявам се Бригс мигом да е изпаднал в безсъзнание, да не е разбрал какво става. Представям си дрона, който видях по-рано, ясно очертан на фона на слънцето. Замислям се колко лесно може да се окаже извършването на подобно престъпление.

— Предполагам, че няма да започнеш аутопсията веднага — продължава Махант, но мислите ми се насочват към друг случай, който имах наскоро.

— Трябва да свърша доста неща преди това — отговарям аз, докато си мисля за една жена от Кеймбридж, починала от електрически удар миналия понеделник.

Моли Хиндърс поливала двора си по залез, а малко по-късно била открита мъртва сред мократа трева с изгаряне върху главата.