Читаем Границата полностью

инжектира с пресни спомени. Правеше срещи отпреди двайсет години така реални,

като че се случваха сега, и той бе способен единствено да се зарее в земите на

горещите сексуални фантазии, докато тя дърпаше и опъваше, и усукваше между

ръцете си мъжеството му, сякаш изпитваше здравината на материала, от който е

направено. След това внезапно кадрите отново прескочиха и тя се оказа

разсъблечена, а нейната не съвсем човешка плът - притисната здраво към него.

Когато той посмя да погледне в лицето й на жълтата светлина на свещите, видя там

нежелани сенки и бързо отклони очи, но през цялото време тя го захранваше с

миналото му - парад на образи от живот в похотлива наслада; сцени, скрити зад

стените на безброй мотели и апартаменти и от време на време — в задните стаички на

стриптийз клубове. Тя му върна света, който бе създал за себе си, и той се гордееше с

постиженията си; гордееше се със способността си да подчинява на волята си всяко

едно женско същество; гордееше се с уменията и даденостите си, и с даровете от Бог,

и с позлатения си език и златна персона, беше горд-горд-горд, та чак до степен да се

взриви от гордост.

Гордостта го разпали. Тя се опитваше да го целуне, но не знаеше как да се целува

и му налиташе със зейнала уста, която принадлежеше на куха маска, обаче той не

биваше да мисли подобни неща, не биваше да изхожда от представата, че

съществото, което го бе обкрачило, не е човек, и хопаля, хайде обратно в пълната с

пара баня в „Мотел Сикс“ с германска студентка на обменни начала на име Яна,

дошла с очаквания да сключи добра сделка за един джип „Ранглър“ втора ръка, и ето

- влагата, мекотата и бълбукането го обгърнаха и го възнесоха...

Вече беше проникнал в нея и тласкаше, както би правил с всяка една човешка

жена - лишен от размисъл ритъм, който се натрупваше до експлозивното изпразване.

Отвътре тя беше влажна и през трескавия му ум премина мисъл, че и това е фалш,

част от маскировката, някакъв вид изкуствен лубрикант, създаден в извънземна

лаборатория... И след това Джеферсън се гмурна отново в спомени, проучваше

рожденото петно във формата на котешка лапа на лявата гърда на блондинка на име

Джорджия Мей, която навремето работеше в неговата банка в Литъл Рок.

Когато я преобърна на леглото - или тя го преобърна, беше трудно да се каже

кой кога какво прави, понеже кадрите прескачаха, - Джеферсън се гмурна дълбоко в

нея и я чу да издава меко съскане. Продължи да тласка навътре с цялата си сила и

всички минали любови, търкалящи се през ума му. Притежаваше издръжливост,

можеше да продължи по този начин, докато не реши, че и на двамата им стига

толкова; никога и с никоя не се бе стигало до любов - винаги ставаше дума за

спечелване на нещо или някоя: наградата, вниманието, обожанието, това го крепеше

да прескача от една жена към следващата и по-следващата. И сега също се

наслаждаваше перверзно на обожанието, с което го обсипваше звездната му кучка.

После, както понякога ставаше, докато Джеферсън ръчкаше в горгонската си

господарка, дълбоко във влажната й вътрешност върху мъжеството му се прилепи

нещо горещо и месесто, което го стисна здраво. Той усети тръпка на паника, на ужас,

но след това пропадна в жилавата прегръдка на крехката азиатска стриптийзьорка

Котето, която винаги му миришеше на изгорели листа. А след това, както понякога се

случваше в разгара на срещите им, около опакото на бедрата му започнаха да се

приплъзват малки пипалоподобни... неща... които щяха да го оплетат по-здраво да не

мърда, и в този момент той стисна здраво клепачи и се отдаде изцяло на спомените,

които господарката му предлагаше, защото дори в спалните от миналото Джеферсън

Джерико можеше да усети как маскировката се разпада и от фалшивото й тяло

изпълзяват разни части, които на свой ред да го сграбчат в змийска хватка.

Никой предложен от нея спомен, все едно колко сластен, не бе в състояние да

преодолее тези преживявания. Но тя се стараеше и докато помпеше в мозъка му

разгулни опиати негово собствено производство, едно пипало се обви около основата

на топките му и се стегна там, а друго шаваше и си играеше с тях, дълбоко в нея

месестият й орган го засмука здравата веднъж... втори път... трети път... и той се

изпразни под съпровода на „Грийнслийвс“, която руса разбойничка на име Мериголд

свиреше на очукана акустична китара, седнала гола.

Нещото в горгонската му господарка - силно като допълнителна ръка - го изцеди

докрай. Пипалата се гънеха и го шибаха. Никога не ги беше виждал, но знаеше какво

би трябвало да представляват. Тя беше достатъчно любезна да си ги прибере, щом

приключи с него. Когато го беше изсмукала докрай, месестата щипка го пускаше и в

Перейти на страницу:

Похожие книги

Тень за спиной
Тень за спиной

Антуанетта Конвей и Стивен Моран, блестяще раскрывшие убийство в романе «Тайное место», теперь официальные напарники. В отделе убийств их держат в черном теле, поручают лишь заурядные случаи бытового насилия да бумажную волокиту. Но однажды их отправляют на банальный, на первый взгляд, вызов — убита женщина, и все, казалось бы, очевидно: малоинтересная ссора любовников, закончившаяся случайной трагедией. Однако осмотр места преступления выявляет достаточно странностей. И чем дальше, тем все запутаннее. Жизнь жертвы, обычной с виду девушки, скрывала массу тайн и неожиданностей. Новое расследование выливается в настоящую паранойю — Антуанетта уверена, что это дело станет роковым для нее самой, что ее хотят подставить, избавиться, и это в лучшем случае. Вести дело приходится с постоянной оглядкой — не подслушивает ли кто, не подглядывает. Напарники не сомневаются, что заурядная «бытовуха» выведет их на серьезный заговор, но не знают, что затейливые версии, которые они строят, заведут еще дальше — туда, где каждое слово может оказаться обманом, а каждая ложь — правдой.

Марианна Красовская , Тана Френч , Карина Сергеевна Пьянкова , Мирослава Татлер , Илья Синило

Детективы / Триллер / Самиздат, сетевая литература / Фантастика / Детективная фантастика
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры
Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Триллер / Биографии и Мемуары / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза