Читаем Границата полностью

разрушили в битка крепост на така наречените мъгляви на запад от река Мисисипи,

близо до Александрия, Луизиана. Флотът и морската пехота в момента водят бой

срещу укрепление на горгоните недалеч от Сиатъл, Вашингтон, и началникът на

канцеларията твърди, че горгоните отстъпват.

Президентът Бийл замълча. На левия му клепач начена тик, заради който

половината му лице започна да се криви. Той сведе глава и бързо каза в микрофона:

- Извинете ме, разтърсен съм от емоции... както, сигурен съм, и всички вие...

всички ние в тези трудни дни на изпитания и съмнения!

Не четеше тези думи от телепромитъра, те идваха от дълбините на измъчената

му душа. Не проговори може би още десет, петнайсет секунди, през които снимките

продължиха. Когато Бийл най-сетне вдигна глава към обективите, тикът все още

караше бузата му да подскача, но беше намалял - най-вероятно израз на останките от

силата на волята на мъжа. Президентът отново зачете от телепромптъра:

- Щастлив - и благодарен - съм да кажа, че следните градове са близо до

освобождение от тази изумителна заплаха, макар и не без тежки загуби за

американските герои: Шарлът - Север на Каролина, Балтимор - Мериленд,

Провидънс - Роуд Айлънд, Чикаго - Илинойс, Сидър Рапидс- Айова, Омаха- Небраска.

Денвър - Колорадо, Финикс- Аризона, и Портланд- Орегон Съветвам жителите на

тези градове да стоят в убежищата, докато не бъде даден сигнал за отбой, датата, за

който ще бъде определена по-късно. Неприятна новина е, че както ме уведоми

началникът на канцеларията, все още няма сведения от другите столици и световни

лидери, но ще продължим да следим всички сателити и да изпращаме съобщения в

знак на подкрепа и божия благословии двадесет и четири часа дневно.

Деримън се размърда на мястото си. Итън разбираше, че всичко това, естествено,

е измислица, предназначена да даде на президента надежда и да му попречи да

намери начин да сложи край на живота си. Кой лидер на нация би понесъл да види

страната си - своята отговорност - разкъсана, разбита и победена, но време на

мандата си?

- Все още сме тук - продължи Бийл с уверения си президентски глас, макар че

тикът на лявата му буза издаваше всичко. - Все още сме Съединените американски

щати. На всеки няколко часа получавам сведения от Генералния щаб. Както ви казах

по време на предишното обръщение, изгубили сме много добри мъже и жени, но все

още имаме достатъчно много на служба на страната. Изпращаме най-сърдечните си

пожелания за успех и на други те нации по света и се надяваме те да получават това

предаване. Нека повторя, както съм казвал много пъти - останете в укритията си,

докато не получите сигнал „Отбой“. Въоръжените сили се сражават за вас и вярвам,

че ще отстранят и двете заплахи за нашия начин на живот. Искам да кажа на децата

си, Джеймс и Натали, да стоят в обезопасената част и да не се отказват от вярата, че

съвсем скоро всички ще видим зората на новия ден. Казвам го на децата по целия

свят и на семействата, които са се сплотили, за да преживеят тази война. Казвам го на

всеки войник в полето и на всеки моряк в морето: Господ да е с вас и когато се

натъкнете на врага, никога не забравяйте, че сте гордостта на тази нация, най-

добрите от елита, и всички знаем, че няма да се откажете от битката каквото и да ви

струва това. Ние също тук, в това убежище, никога няма да се откажем от битката! -

Президентът поспря за момент, за да даде на тези трогателни слова време да улегнат,

а новодошлите в публиката се зачудиха до каква степен вярва в тях.

Когато Първата дама си наля ново питие, ледените кубчета кухо иззвънтяха в

чашата й.

- Ще докладвам отново след две седмици - в същия ден от седмицата и по същото

време - каза мъжът на подиума, по чието чело бяха започнали да избиват капчици

пот въпреки студения въздух, който тихо лъхаше от въздуховодите. - Вие бяхте с

президента на вашите Съединени щати Джейсън Бийл, завършвам както винаги с

пожеланието: бъдете смели!

След тези думи Бийл остана неподвижен, като изключим тика на лицето му,

докато операторът на пулта не каза:

- И край. Това беше, сър!

- Добре ли се справих? Манди, как изглеждах?

- Кажи му - отвърна тя между глътките, - че изглеждаше много хубав!

Говореше само една идея по-завалено.

- Казва, че сте изглеждали страхотно, сър.

- Притесних се. Тук е горещо. На вас горещо ли ви е?

- Заради прожекторите е. Проблемът е в тях, сър!

Дейв извърна глава към Винс Деримън и се наведе по-ниско към ухото му:

- Как успявате да прокарате номера? Мога с шибана точност да ви кажа, че

Денвър хич не е вкусил шибаната свобода!

- Вярно ли? - отбеляза Деримън.

- Аха, вярно, я! Той смята, че все още имаме сателити, така ли? И хората

разполагат с електричество?

- Внимавай какво говориш, той излиза - Деримън се изпра ви. - Прекрасно,