Читаем Границата полностью

- И двете са в лазарета, който според мен е на този етаж, но по-навътре в

планината. Физически са добре, но ги тресат нервите.

- Да, и мен също - Джеферсън хубавичко огледа Оливия и забеляза, че тя едва се

крепи. Попита я: - А ти как си?

- И по-добре съм била. Итън разправяше, че трябва да се добере до Зона 51, за да

търси... не знам какво... нещо, което може да е от полза за спирането на това... - тя

махна към проблясъците и светкавиците сред жълтите облаци. - Не си представям

как може да бъде спряно, все едно какво ще открием там.

- Зона 51 - обърна се пасторът към Итън, - където са летящите чинии...

Преди три години щеше да се изсмее от сърце и може би да покаже среден пръст

на идиотите, които бръщолевят за правителствени конспирации и дисекция на

крушоглави експонати в подземни лаборатории.

- Искам да вляза в изследователската лаборатория и да видя какви артефакти се

пазят там. Мистър Деримън ми каза, че единственият, който има достъп до там, е

вашият президент, а той е...

- Доста е изкукал, да. Веднъж съм го срещал, преди години, докато беше студент

по право и работеше за Клинтън. Пушихме трева на едно парти в Литъл Рок.

Предполагам, че бихме могли да се изнудваме един друг... - Джеферсън всъщност

беше обмислял такъв вариант, но прецени, че армията от адвокати ще го смели на

пихтия и разследванията на собственото му минало можеха да дерайлират всичко,

построено от него. Така че майната й на снимката с автограф. Помътнелият му

поглед се върна върху Дейв.- Те имат оръжие, което е превърнало автобуса ни в

това... нещо?

- Неживи обекти в жива плът - потвърди Итън. - Много напредничаво и бързо

сътворение на клетки, използвайки обекта като референтна мрежа. С други думи,

съживяващ лъч.

- Свети мощи! - възкликна Джеферсън. - Пък аз си мислех, че 3D принтирането е

голямата работа!

- Президентът - върна ги на темата Итън. - Видял си го.

- Така е. Не ме позна, но пък и аз изглеждам доста по-различно, отколкото

преди. Не съм сигурен, че в настоящото си състояние Бийл би познал и родната си

майчица.

- Поне имаш някаква връзка с него. Ако успеем да му я припомним, толкова по-

добре.

- Първо трябва да минем през Деримън обаче - напомни Дейв.

- Да - Итън помълча известно време, загледан в битката, която се отместваше все

по-далеч от Бялото имение - като цяло добър знак. В облаците блесна чудовищна

синя светкавица, сини лъчи се разтекоха във всички посоки и огромен черен силует

рухна през жълтата мъгла и въртейки се диво, се разби някъде отвъд планинските

върхове. Едно на нула за горгоните, помисли си извънземният, но мъглявите

несъмнено щяха да си отмъстят. Имаше и друга причина войната никога да не

свършва: отмъщението води до отмъщение и... тъй си продължава до края на

вечността.

Не мина много време, преди войниците и агентите на „Сикрет сървис“ да

наизлязат от Бялото имение и под прицела на автоматични карабини да приберат

групата обратно вътре. Правеха се опити за разчистване на гаража, но това си беше

херкулесов подвиг. Никой нямаше представа какви мерки ще предприемат за

счупената плоча на входа. Близостта на трупа на звяра накара Оливия да се олюлее и

да се хване за Дейв за опора.

- Можеш ли да я заведеш до лазарета? - попита той войника до себе си. - Тя е в

шок, има нужда от медицински грижи.

- Действай - каза и агентът - един от облечените в джинси цивилни мъже, които

ги бяха свалили от автобуса. Той разбираше що е то шок. Беше пратен да охранява

момичето с превръзката на окото и беше останал твърдо на мястото си, докато не чу

стрелби в коридора, а след това се шокира до вцепеняване и изгуби безценни

секунди от вида на тварта с човешка форма и змиеподобни ръце. Той беше от хората,

проснали се по корем и открили огън по мъглявите войници. След като повърна

кръв и носът и ушите му спряха да кървят, от лазарета му дадоха малко валиум.

Валиумът в момента беше на мода. Сега вече агентът се владееше по-добре, но

слухът му още беше слаб и в лявото ухо усещаше болка, която се стрелкаше през

лицето му и надолу във врата.

- Трябва да се видим с мистър Деримън - заяви му Итън, след като войникът

отведе Оливия.

- Заповедите ми са да ви ескортирам обратно до стаите ви.

- Спешно е - настоя момчето. - Горгоните и мъглявите отново ще дойдат. И

следващия път няма да сте в състояние да оцелеете.

Агентът не можеше да се насили да погледне в сребърните очи на Итън. Взря се в

мъртвия, обезглавен труп и остана замислен доста време. След това извади от джоба

си комуникационно го устройство и набра поредица цифри.

- Темпест Едно Едно - каза в микрофона. - Сержант Акърс, Деримън там ли е?

- Потвърждавам наличието му. Подготвя шефа. Ти как си?