Читаем Границата полностью

прясна вода и да накара земята да се тресе, както и да стори какви ли не други

подвизи, тъй далеч надминаващи способностите на човечеството, че всичките

технологични постижения и научни чудеса на тази планета изглеждаха жалки и

детински пред тях, но не, пришълецът не можеше да спаси Джон Дъглас от

превръщането в сивак и „не го моли повече за това - беше казал обреченият, - не с

тази задача е дошъл при нас“.

- Искам да опиташ - примоли се Дейв на Итън. - Казвам ти да опиташ. Излекувай

го. Не го оставяй да се превърне в една от онези твари.

Момчето не знаеше какво да отговори, така че вместо него внезапно се обади

миротворецът.

Гласът беше същият, но различен в тона и увереността си и Итьн за момента се

превърна в наблюдател.

- Не съм сигурен как се е заразил, но докторът е прав. Щом то... започне да се

развива... няма как да бъде спряно. Или да бъде приложено лечение.

- Значи... можеш да унищожаваш живот, но не и да го създаваш? - Дейв напълно

осъзнаваше с кого говори в момента и се постара да нанесе удар под кръста. - Та ти си

в тялото на мъртво дете! Възкресил си го, нали така?

- Беше почти мъртъв - отвърна миротворецът. - Желанието му за живот,

младостта му и силата на волята подхождаха на целта ми.

- Добре, все тая. Ти да не си някакъв дух или нещо такова?

- Аз съм същество, което не си способен да проумееш. Нуждая се от плът, с която

да работя, и се възползвах от предоставената възможност. Знаех, че целта ни е

наблизо. Повече подробности биха навредили на ума ти, понеже ще надминат

способността ги да ги проумееш.

- Подкрепям твърдението му - обади се Джей Ди. - Предполагам, че в сравнение с

теб не сме особено интелигентен вид.

- Оливия също е права. Не знам всичко и не съм непогрешим. Знам обаче, че при

онзи връх има нещо важно... вътре в планината по-точно, но не съм сигурен какво е и

защо е толкова важно. Но съм убеден, че е съществено.

- Вътре в планината ли? - попита Джеферсън, - Това пък какво значи?

- Точно каквото казах. Вътре в планината има нещо. Ще ни бъде разкрито едва

когато стигнем до там... - миротворецът обърна едно синьо и едно сребърно око към

Джон Дъглас и каза с дълбока печал: - Съжалявам, Джей Ди. Не мога да спра онова,

което предстои да ти се случи.

Докторът кимна. Изтътна толкова силна светкавица, че автобусът завибрира от

басовия й рев. Дъждът продължаваше да барабани по покрива и прозорците. От

другите случаи, които беше наблюдавал, Джей Ди знаеше - и беше наясно, че и

Оливия, и Дейв също са в течение, - че до утре заран вече ще изпитва агонизиращи

болки от промените в костите и измененията в телесната структура. След това

процесът щеше да се ускори, сякаш щом човешката плът е била покорена, болестта

се втурва триумфално да изкриви тялото в извънземно шоу на ужасите. Оставаха му

най- много два- три дни, и то прекарани в нарастващи мъки. Джей Ди си спомни как

следи трансформацията, случваща се с първата жертва в „Пантър Ридж“, чийто баща

я застреля, когато започна да й расте втора глава. Нямаше да понесе подобно нещо.

Време беше да се разходи в дъжда.

- Дявол го взел - каза тихо.

Беше преживял толкова много - те всички бяха минали през какво ли не -

разбира се, и се чувстваше измамен, че точно в края на приключението няма да види

какво е приготвил Уайт Меншън за миротвореца. Можеше да поостане, докато

загуби човешкия си вид, но му се струваше, че трябва да слезе от автобуса и да поеме

в търсене на Дебора, докато още може да върви като човек. Да куца като човек,

поправи се. Каза:

- Искам да сменя беретата си за една от гранатите в торбата.

В момента няма нужда да правиш нищо - обади се Оливия. - Не, Джей Ди. Моля

те. Не точно сега!

- Не, мила моя! - каза й той нежно. - Не съм сигурен, че има подходящ момент за

това. Но... Боже мили... на тръгване отнех нота на трима души в „Пантър Ридж“,

защото не можех да напрани нищо повече за тях. Взех решение от тяхно име... а сега

трябва да го взема за себе си.

- Моля те - повтори Оливия, макар да знаеше, че не са й останали други доводи.

- Исусе Христе! - обади се Хана. - Защо поне не изчакаш дъжда да спре, дърт

глупако?

Джей Ди не можа да не се усмихне и да се засмее задавено. Болката започваше да

прескача между нервите и мускулите му. Спомни си малкото момиченце, вече

неспособно да се изпрани след първия ден, само че той искаше да проследи какво й

се случва на безопасно място, и баща й се съгласи. Бяха я вързали в обезопасената

стая и той си водеше бележки, докато промените напредваха. Което и тогава, и сега

изглеждаше ужасно жесток и средновековен подход, но беше важно да има

представа в какъв ред се случват изкривяванията и пренарежданията на костите и

растежът на нова странна плът.

Усещаше огнени пробождания и пристъпи на остра болка в гърба си, в левия