— Ако не знаех, бих предположил, че си прекарала нощта в някой приют за бездомници — подкачих я аз.

— Ще ми се да бях. Прекарах нощта в апартамент за осем хиляди на месец, но не можах да заспя. Бях адски разтревожена за Спенс.

Исках да й кажа, че самият аз също бях адски разтревожен за Спенс, но никога не е добра идея да кажеш на жена с мания за контрол, че си се опитал да контролираш живота й.

— В крайна сметка се унесох към два — каза тя, — но се събудих в четири и през останалата част от нощта си мислех колко много ми се иска самата аз да участвам в наблюдението на Донован и Бойл.

— Това не е добра идея, като се има предвид в какво състояние си — отвърнах. — Вчера почти успя да ни убиеш, докато шофираше батмобила към Куинс, а тогава се беше наспала добре през нощта.

Имахме да разпитваме още трима души, които са знаели, че Рейчъл ще бъде в Ню Джърси. Тази, която се възстановяваше след операция на апендицит, се намираше само на няколко пресечки оттук, в болница „Ленъкс Хил“. Отне ни по-малко от половин час, за да наминем и да я свалим от подозрение.

Оставаха още двама — Мик Уилсън, упоритият като магаре асистент на областния прокурор, и младата юристка, назначена да работи с него. Според офиса на Уилсън двамата пътуваха към затвора „Грейт Медоу“ в Комсток, за да разпитат някакъв задържан, а затворът се намираше в окръг Вашингтон, на четири часа път с кола от града.

Познавах Мик добре. Той беше нещо като рок звезда в областната прокуратура и пръв кандидат за шефското място, когато настоящият областен прокурор се пенсионираше.

Той не върна обаждане на съобщенията ми в гласовата му поща, затова му написах съобщение, в което обясних колко е важно да говоря с него и помощничката му.

Той веднага върна съобщение:

Май че трябваше да го публикувам и във „Фейсбук“. В момента ме няма и няма да ме има до късно довечера.

Можете да ме арестувате едва тогава.

— Колко мило — отбеляза Кайли.

— Това е начинът на Мик да ми покаже, че съм абсолютен задник, щом въобще съм си помислил да го разпитвам.

— Ами юристката, която е с него? Тя е последната от списъка.

— Надявам се Мик да я пусне да говори с нас, но той явно смята, че хората, които лично е подбрал за свои асистенти, са точно толкова извън подозрение, колкото е и самият той. Можем да опитаме да се свържем с нея довечера, но мисля, че и от това нищо няма да излезе.

— Значи Мат ще се окаже прав — каза Кайли. — Снощи той каза, че който и да е отвлякъл Рейчъл, може и да не е свързан с офиса на областния прокурор. Каза още, че било по-лесно за някой професионалист да проникне в компютъра на пробационната служба.

— И как така пропусна да ми споменеш за това снощи?

— Не знам. Ти си толкова предубеден към Мат, че реших да не…

— Джордан! Макдоналд! — Беше Кейтс, която използваше своя обичаен начин за вътрешна офис комуникация — крещене в коридора.

Когато отидохме в нейния кабинет, тя ни направи знак да затворим вратата и да седнем.

— Може би имаме пробив — започна тя, — но ситуацията е деликатна. Имам една приятелка, казва се Алма Хуукс. Познаваме се още от деца. Тя забременя на петнадесет, роди детето и след това се потруди здравата, за да върне живота си в релсите. Сега има магистърска степен по библиотечно дело от университета Прат и е асистент-библиотекар в клона на Нюйоркската градска библиотека на Сто двадесет и пета улица. Алма е на двадесет и девет, самотна майка е, а синът й Шон е на тринадесет. Тя ми се обади току-що, за да ми каже, че момчето й е било свидетел на отвличането на Тинсдейл.

— Това се е случило преди повече от месец — отбелязах аз. — Как така изведнъж е решил да говори с нас сега?

— Момчето е извадило късмет, че въобще може да говори. Преди две нощи е било простреляно с три куршума. Това е и деликатната част — поясни Кейтс. — Алма го е убедила да ни разкаже какво знае за отвличането, но това ще е всичко. Няма да питаме за стрелбата или за това каква е била евентуалната връзка на малкия Шон с Тинсдейл.

— Тин Мен е бил известен с това, че е набирал дилъри в невръстна възраст — каза Кайли. — Мислиш ли, че Шон е работил за него?

Кейтс прокара два пръста по устните си, сякаш затваряше невидим цип.

— Не питайте, няма да ви се каже — отвърна тя. — Обещах на Алма, че ще търсим информация само за случилото се с Тинсдейл. Такива са правилата. Разбрахте ли?

— Напълно — отвърна Кайли.

— Добре. Състоянието на Шон току-що е било стабилизирано. Настанен е в болницата в „Харлем“. Отидете дотам, преди да си е променил решението.

66.

Джо Салви седеше на кухненската маса, четеше „Дейли Нюз“ и пиеше втората си чаша кафе. Пред него бяха наредени три мобилни телефона.

— На какво се хилиш? — попита го Тереза от другия край на стаята.