Допреди срещата си с Хамелеона Спенс Харингтън тренираше в домашния си фитнес салон по два часа всеки ден. Този Спенс, който сега стоеше на прага пред мен, имаше блуждаещ поглед и подпухнало лице. Бях достатъчно наясно с проблемите му с наркотиците, за да знам, че това не беше от липсата на тренировки.

— Виж ти, виж ти — каза той. — И това ако не е самата Майка Тереза! Ако си тук, за да ми прочетеш някоя от онези нравоучителни лекции в стил Нанси Рейгън, недей да си губиш времето. Слушам ги непрекъснато, откакто започнах да пуша трева в гимназията.

— Ей, не съм тук да ти чета лекции. Искам само да поговорим.

— Няма за какво да говорим, пич, така че нека ти го кажа кратко и ясно — болкоуспокояващите, които пия, не са като привикването към кокаина. Към тях не се получава зависимост. Предписани са ми от лекар.

— Разбрах от Кайли, че вземаш много по-голяма доза от предписаното от лекаря.

Още щом го казах, ми се прииска да можех да си взема думите обратно. Той беше успял да ме натика в тема, в която не исках да навлизам, а и изглеждах като пратеник на Кайли в борбата против наркотиците. Очите му пламнаха от презрение.

Погледнах надолу към босите му крака, които целите бяха в десетки нюанси на червеното и мораво-виолетовото.

— Дължа ти извинение, Спенс — казах аз в опит да намаля ефекта от казаното току-що. — Ако двамата с Кайли бяхме заловили по-скоро копелето, което ти причини това…

— Виж, Нанси, сигурен съм, че ми желаеш само доброто — заяви той, като продължаваше да препречва вратата. — Обаче искам да си вървиш. Вече си имам екип от помагачи. Имам си програма, спонсор, ходя на сбирки и всичко това ми е писнало. Точно в момента аз и Кайли имаме нужда от малко пространство помежду ни, докато успея да овладея болката — каза той и се опита да затвори вратата, затова се наложи да се облегна на нея.

— Каква болка, Спенс? Болката в краката? И двамата с теб знаем, че тя отдавна е изчезнала. Единствената болка, която те тормози в момента, е тази да знаеш, че си зависим, но ако гълташ достатъчно хапченца, може да накараш и нея да изчезне. А ако не изчезне, винаги можеш да излезеш из града в три през нощта и да си потърсиш дилър на кокаин.

— Майната ти, Зак! — каза той и притисна вратата по-силно.

— Гледай да си носиш повече пари, Спенс — извиках аз, докато удържах вратата отворена, — защото ще ти трябва много дрога, когато тя си тръгне. А повярвай ми, тя ще го направи. Мислиш, че те е заболяло последния път, когато те е зарязала? Този път ще бъде още по-зле.

Той отслаби натиска си върху вратата и показа лицето си в отвора.

— По-зле за кого, Зак? Последния път аз се изчистих и двамата с Кайли се оженихме. Ако си спомням правилно, ти беше този, когото тя заряза.

При тези думи всичките ми добри намерения, мотивирали намесата ми, отидоха по дяволите. Изблъсках рязко вратата с рамо и го повалих с един удар. Спенс се олюля на болните си крака и се сгромоляса на пода. Застанах над него.

— Тогава тя беше двадесет и две годишно момиче, което искаше да стане ченге! — изкрещях аз. — Последното нещо, което й трябваше, беше гадже, което по цял ден си пудри носа. Да, тя те прие обратно, но не разчитай да вземе същото решение втори път. Сега работата й е дори още по-важна за нея и тя няма да позволи на надрусан с хапчета съпруг да й я скапе.

Той ме изгледа поразен. Отвори уста в опит да каже нещо, но нищо не излезе. Аз продължих:

— Спенс, нямам намерение да ти чета лекция в стил Нанси Рейгън, но само си помисли за това кое те кара да се чувстваш по-добре: перкосетът или съпругата ти? Защото дяволски съм сигурен, че не можеш да имаш и двете.

Отстъпих от вратата и той се изправи на колене, след което я затръшна пред носа ми.

Останах в коридора кипящ от гняв както заради него, така и за това, че бях достатъчно глупав да си мисля, че съм вълшебникът, който може да върне здравето на Спенс и да укрепи разклатения му брак. Явно бях гледал прекалено много сапунени сериали като дете и те бяха прецакали напълно начина ми на мислене.

64.

Беше вече 11:30, когато най-накрая стигнах до апартамента на Мерил.

— Изглеждаш така, сякаш ще ти дойде добре едно питие и прегръдка. Не е задължително да са в тази поредност — посрещна ме тя, обви шията ми с ръце и притисна устни към моите.

Прегърнах я, притиснах я към себе си и тялото ми веднага премина в режим на чувствено претоварване. Всичките ми пет сетива бяха максимално ангажирани. Затворих очи, изключих слуха си и оставих осезанието, вкуса и обонянието да си свършат работата.

Устните й имаха вкус на вино, косите й миришеха на жасмин, а усещането на тялото й, притиснато към моето, ми помогна напълно да забравя за изтеклите единадесет и половина часа от един изключително неприятен ден.

Стояхме така поне минута, без да издадем нито звук.

— Пропусна фантастичен филм — прошепна тя съвсем тихо в ухото ми накрая.

— Беше ли толкова хубав на осмия път, колкото и при предишните седем?