— Две спални и конферентна зала — поправи я Трегър, сякаш назоваването на едната спалня с друго име щеше да направи апартамента по-малък. — Използваме го за корпоративни срещи и е зает постоянно, когато големите звезди идват да снимат в града. По-хубаво е, отколкото да спят на хотел.

— Зак, ходила съм там и повярвай ми, доста по-хубаво е от повечето хотелски апартаменти в Ню Йорк — каза Кайли.

Шели сви рамене.

— Е, хубав е, голям е. Ако имах нещо по-малко и не чак толкова хубаво, с удоволствие щях да ти предоставя него, но разполагам само е това.

Кайли не устоя на този класически нюйоркски чар и се усмихна.

— Не знам, Шели…

— Виж — прекъсна я той, — така или иначе в момента нямаме гостуваща знаменитост, така че мястото е празно. Компанията плаща за него солидна сума независимо дали се използва, или не, така че, ако се преместиш там за няколко седмици, май ще ми направиш услуга. Какво ще кажеш?

Тя не каза нищо.

Шели вдигна безпомощно ръце и се обърна към мен:

— Зак, моля те, помогни ми. Обясни на твърдоглавата си партньорка, че тя и съпругът й може да имат нужда от малко пространство за известно време. Давай, кажи й!

— Кайли — обърнах се аз към твърдоглавата си партньорка, — моля те, обясни на своя крайно щедър приятел, че съм тук единствено за морална подкрепа и ти би се радвала, ако не ме повишава в брачен консултант.

— Шели, Зак е прав. Това е решение, което трябва да вземем със Спенс.

— Скъпа, точно в момента Спенс не е в състояние да взема решения за каквото и да било — отвърна Шели. — А ако ти не се наспиш на спокойствие няколко нощи, след това също няма да си в състояние да вземаш каквито и да било решения. Ще бъде далеч по-лесно и за двама ви да уредите нещата помежду си, ако си осигурите малко пространство и възможност за смъкване на напрежението. Направи ми тази услуга, иди в апартамента поне за няколко дни.

Кайли погледна към мен, сякаш търсеше отговор. Поклатих глава.

— Съжалявам — казах аз. — Това си зависи изцяло от теб.

— Добре — въздъхна тя. — Ще опитам, но само за една нощ. Ще видим как ще тръгне.

Шели стана, заобиколи бюрото си и я прегърна.

— Портиерът вече има името ти. Той ще ти даде ключовете, а аз ще се обадя на иконома да зареди хладилника.

— Благодаря ти — каза тя. — Не знам как въобще мога да ти се отплатя. Много съм ти задължена.

— Искаш да ми се отплатиш ли? Тогава намери този откачалник Хазмат. След това аз и целият проклет град ще сме ти много задължени.

56.

— Tieni i tuoi amici vicino, ma i tuoi nemici più vicino — напомни Джо на Тереза, преди да я изпрати при Ема Фрай, за да й благодарят за проявената добрина.

Дръж приятелите си близо, а враговете си — още по-близо. С това Тереза можеше да се справи идеално. Но да й благодари? Искаше й се да сграбчи тази госпожа Фрай за гърлото и да й изкрещи: „Как си се добрала до дневника на мъртвия ми син?“.

Джо й даде изрични инструкции как да го изиграе:

— Просто бъди мила с нея. Помни, че повече мухи се ловят мед — напомни й той.

Тереза обичаше съпруга си, но всеки път, когато той й повтореше това „мухи се ловят с мед“, на нея й се искаше да му отвърне: „Ти така ли печелиш хората, Джо? С мед?“.

Тереза не се обади предварително, а просто пристигна пред къщата на Фрай. Жената едва не намокри гащите от изненада, когато отвори входната врата.

— Госпожо Салви! — възкликна Фрай, въпреки че двете никога не се бяха запознавали.

„Естествено, че ме познава — помисли си Тереза, — семейство Салви сме местните короновани особи на Хауърд Бийч“.

— Дойдох само за да ви благодаря. Като майка на майка — добави тя, като нарочно сподави глас.

Ема Фрай, разбира се, я покани в къщата си, предложи й кафе и я засипа с извинения, задето къщата й била толкова разхвърляна. Тереза на свой ред се извини, че се е появила, без да предупреди. Двете се сближиха почти като отдавна изгубени сестри.

След десет минути Тереза вече разполагаше с цялата информация.

— Е, как така тефтерът на моя Енцо се озова у вас? — попита привидно нехайно тя.

— Беше в стаята на моя син — отвърна Ема. — Решихме със съпруга ми да я освежим и тъкмо събирах всички стари неща на Гидън, когато намерих тефтера.

— Гидън — повтори Тереза. — Спомням си за едно момче на име Гидън, но не и за Гидън Фрай.

— О, първият ми съпруг, бащата на Гидън, почина преди две години. Бяхме собственици на цветарския магазин на булевард „Крос Бей“.

— Цветарски магазин „Крос Бей“? Много пъти съм поръчвала цветя от там.

— Знам — усмихна се Ема и направо разцъфна. — Аз съм тази, която взема поръчките по телефона.

— Колко е малък светът! — възкликна Тереза. — Сега се сещам кой е синът ви. Отначало името Фрай ме обърка.

— Сега съм омъжена повторно.

— Колко хубаво, че сте успели отново да откриете щастието толкова скоро след загубата — отбеляза Тереза.

— Не знаех, че синовете ни са били приятели в гимназията.

— Аз също. Но нали ги знаете какви са момчетата в тийнейджърска възраст, невинаги казват всичко на майките си.