Думите му изненадаха и двама ни.

— И кметът ли е тук? — попита Кайли.

— Както и Ървин Даймънд и Шели. Всички те ви чакат в студио пет и макар че това не е моя работа, ще ви кажа, че последното, което им трябва, е някое стресирано ченге. Затова те съветвам да се стегнеш и да смениш физиономията си, преди да влезеш там.

Той отново се обърна напред и изминахме останалата част от пътя в тишина.

— Благодаря, лейтенант — обърна се Кайли към Райцфелд, когато той ни остави пред студиото. — Всичко ще бъде наред.

— Не го разправяй на мен. Кажи го на човека, с когото влизаш вътре — отвърна той и ни остави сами.

— Естествено, че не съм добре — каза тя. — Още щом чух, че трябва да дойдем тук, за да се срещнем с Кейтс, мислех само за това, че Спенс всеки момент ще съсипе кариерата ми.

— В момента има само един човек, който може да съсипе кариерата ти, и това не е Спенс — казах аз. — Кажи ми, ако има нещо, което мога да направя, за да те спася от саморазрушение.

— Има — отвърна тя, бръкна в джоба си и ми подхвърли ключовете от колата. — За начало може да не ме оставяш да шофирам, когато съм полудяла.

— Добро начало — казах аз и взех ключовете. — Нещо друго?

— Аха… Знам, че през последните две седмици не бях най-добрият партньор. Направи ми услуга, забрави за станалото и ми дай още един шанс да поправя нещата между нас.

— Имаш го — казах аз.

Онова, което не й казах, бе, че изобщо не съм сигурен дали искам да забравя последните две седмици или последните единадесет години.

53.

Студио 5 е едно от малките студия под покрива на „Силвъркъп“ и въпреки това е с размери поне петнадесет на дванадесет метра. Кейтс, кметът и неговият консилиери Ървин Даймънд, както и шефът на Спенс — Шели Трегър, ни чакаха вътре. Бяха в далечния край на помещението, седнали на декорите, представляващи всекидневна от телевизионен сериал, който не можах да разпозная. Кейтс прекоси студиото, за да ни посрещне.

— Кметът Спелман съвсем е полудял — предупреди ни тя.

— Това не е ли слоганът на кампанията на Мюриъл Сайкс? — попитах аз.

В напрегнати моменти неуместният хумор винаги е бил специалната спойка, която обединява ченгетата, независимо от разликите в чина им и полюсите на дадена ситуация. Кейтс се засмя на глас, но побърза да закрие устата си с длан и да превърне смеха си в покашляне.

— Какво става тук? — попитах аз.

— Мюриъл Сайкс всеки момент ще даде пресконференция — отговори Кейтс. — Затова Ървин домъкна кмета тук, за да гледат, да заснемат някакъв подобаващ отговор и да го излъчат, преди цялата кампания да е излязла извън контрол.

— Е, това обяснява защо те са тук — отбелязах аз. — А ние защо сме тук?

— Защото вие сте водещите детективи по случая със серийния убиец, който Сайкс използва срещу него, и кметът се надява вие да му дадете нещо, което да каже.

— Искате ние да му дадем идея? А какво ще кажете за „Оттеглям се от изборите и пожелавам на Мюриъл Сайкс късмет в управлението на града, с което аз не се справих“?

Този път тя не се разсмя.

— Капитане, нали чухте Ървин в понеделник? Кметът е паднал в дупката, която сам си е изкопал. Нюйоркската полиция е искала да разследва Евелин Паркър-Стийл за убийството на Синтия Притчард, но Ленърд Паркър е успял да притисне Градския съвет. Кметът се е поддал, Евелин се е измъкнала, а серийният убиец, който се подвизава на свобода из града, е намерил четвъртата си жертва.

— Детективи! — повика ни Ървин Даймънд. — Радвам се, че сте тук. Капитан Кейтс ни каза, че сте заминали за Ню Джърси, за да говорите със сестрата на Рейчъл О’Кийф.

— Има ли някаква връзка? — намеси се кметът. — Отвличането й свързано ли е с убиеца Хазмат?

— Сър, нямаме доказателства, че отвличането на Рейчъл е свързано с останалите случаи — казах аз, — но всички факти сочат, че Рейчъл може да е жертва номер пет.

— Защо пък да е нашата номер пет? Може да е номер едно в Ню Джърси.

— Може и да е била отвлечена от Джърси, но информацията къде се е криела, със сигурност е изтекла от Ню Йорк Сити.

— И не просто от града — добави Кайли, — а вероятно от негов високопоставен представител, свързан със случая. Двамата с детектив Джордан тъкмо бяхме тръгнали към Манхатън да говорим с шефа на пробационната служба и с офиса на областния прокурор, откъдето да вземем списък с имената на всички, които са знаели къде точно ще бъде Рейчъл. Колкото по-скоро се доберем до тези имена, толкова по-добре.

Сигурен съм, че за кмета думите й звучаха като реплики на надъхано ченге, чиято единствена цел е да се добере до Манхатън, за да проследи нарушителя. За мен тя звучеше по-скоро като госпожа Спенс Харингтън, решена колкото може по-скоро да се изнесе от „Силвъркъп“. Това обаче нямаше значение. И в двата случая тя беше права.

— Разпространена ли е вече информация, че О’Кийф е била отвлечена? — попита Даймънд. Кейтс вдигна ръка, за да ни даде знак, че тя ще отговори на въпроса.