— Ървин, в момента действаме извън нашата юрисдикция. Прекрачваме някои граници, защото смятаме, че това отвличане изглежда свързано със случая „Хазмат“. Нашите хора отидоха дотам без уведомление и неофициално, но ченгетата от Джърси и федералните ще бъдат там за отрицателно време. И ако си мислите, че лицето на Рейчъл О’Кийф е било по всички канали по време на процеса, почакайте само отвличането да изтече пред медиите. Двадесет и четири часовият новинарски поток ще бъде залят единствено и само от Рейчъл.

— Разбирам — отвърна Даймънд. — А информацията дали все още е конфиденциална?

— Засега — каза Кейтс.

— Добре, защото Мюриъл Сайкс ще даде пресконференция след две минути и значи няма да разполага с тези мръсотии, за да ги замеря към вентилатора.

54.

— Ето я, идва! — извика Шели Трегър. Продуцентът се беше отдалечил от групата им и стоеше пред голям телевизионен монитор, докаран отнякъде върху метална стойка на колелца. Останалите се събрахме пред екрана в момента, когато картината превключваше от логото на новините по канал NY1 към Мюриъл Сайкс, застанала на подиума. Зад нея се виждаше голямо лого на предизборната й кампания и две стратегически разположени знамена — американският национален флаг точно над лявото й рамо и оранжево-бяло-синият флаг на Ню Йорк Сити.

Сайкс беше самото олицетворение на самоувереността — стоеше гордо изправена, облечена делово и видимо спокойна въпреки трудния път, който й предстоеше. Цялото й излъчване говореше: „Здравейте, избиратели, кажете коя е тази силна жена, която може да ви бъде кмет?“.

Крадешком погледнах към Спелман, който беше присвил рамене, сякаш всичките грижи на света бяха стоварени върху него. Приличаше повече на човек, който избирателите биха номинирали за шофьор на автобус, отколкото за кмет.

— Добър вечер — каза Сайкс, взряна право в камерата. — През последните девет месеца ме виждате непрекъснато да водя агресивна битка за кметския пост. На тази пресконференция обаче няма да говорим за политика. Тя е посветена на една тъжна лична загуба, затова ще помоля скъпия ми приятел Деймън Паркър да направи встъпителното обръщение. Той е тук не в качеството си на журналист с международно признание, а като скърбящ брат на моя мениджър на предизборната кампания, брутално измъчваната и умъртвена Евелин Паркър-Стийл.

— Ама че глупост — каза Даймънд, когато Мюриъл отстъпи встрани, за да направи място на подиума за Паркър. — Евелин мразеше този надут отворко.

— Убиецът на сестра ми Евелин съкруши семейството ни — започна Паркър с хладен тон. Нямаше и следа от истерията и виковете от Хората искат да знаят. За това изявление човекът беше извадил на показ лъскавата си фасада на световно признат журналист. — Но още по-ужасяващо от смъртта й е очевидно принудителното видеопризнание. То не е нищо повече от преднамерено изфабрикуван блъф, целящ да опетни името на семейството ни и да попречи на прогресивните идеи на щатския прокурор госпожа Мюриъл Сайкс в нейната предизборна кампания за кметския пост. То е една лична и политическа атака, която наранява душата ми като неин брат и подбужда възмущението ми като гражданин на най-великия град в света.

— Радва ме пояснението на Мюриъл, че пресконференцията няма да засяга политиката — каза Ървин.

— Трагичната смърт на Синтия Притчард — продължи Паркър — тежеше на сърцето на сестра ми във всеки миг от живота и след това, а един садистичен мъчител… — той направи пауза и се задави убедително в думите си — … един садистичен мъчител насилствено е изтръгнал от сестра ми това предварително режисирано признание. Ние не можем да го понесем. Семейството ни получи хиляди имейли, писма и телефонни обаждания от хора, които категорично отказват да приемат това насилствено признание. И нямаше по-задушевни и успокояващи думи от тези на човека, на когото сестра ми отдаваше цялата си енергия и целеустременост до последния си дъх — Мюриъл Сайкс.

Той сложи ръка на гърдите си и се обърна с лек реверанс към Сайкс. Двамата си размениха кратка прегръдка и тя зае мястото му на подиума.

— И този ще ми говори за предварително режисирани лъжи! — възкликна Ървин. — Ама че представление!

Сайкс погледна право към камерата, в очите й се четеше състрадание.

— Изказвам най-искрените си съболезнования на семействата Паркър и Стийл — каза тя. — Безчовечното убийство на Евелин Паркър-Стийл не трябваше да се случва. Тя се оказа четвъртата жертва на хладнокръвен сериен убиец, който още преди месеци трябваше да е изправен пред правосъдието. Като щатски прокурор никога не бих толерирала подобен род въздаване на улична справедливост, това е запазена марка на един психично болен човек, който продължава да броди из улиците на града.

Ървин държеше химикалка и тефтер, в който си водеше бележки, нахвърляше текста на оставката си или съчиняваше ответната реч на кмета.

— Няма да политизирам смъртта на Евелин — заяви Сайкс.

— За малко да се хвана! — иронизира я Ървин, без да спира да пише.