Читаем Тръпка полностью

Да се спуснем надолу. Това е най-добрият вариант. И да се надяваме, че ще сме по-бързи от нея. Острата болка в коляното ми припомня, че този план е доста проблематичен. Дърпам Къртис за ръкава.

— Трябва ми спортната лепенка. Сега.

Къртис не се помръдва, изглежда, въобще не ме е чул.

— Говори — казва той на Брент.

Брент го поглежда с терзание в очите. Гласът му трепери, ръцете също.

— Сутринта на състезанието се появих в стаята на Мила. И ги намерих двете заедно в леглото.

Къртис се обръща към мен шокиран.

О, боже. Това е най-лошият начин да го научи.

— Тръгнах по улицата като замаян — казва Брент, — и след няколко преки Саския ме настигна. Смееше се. Знаеш ли какво ми каза? — Поема си треперещ дъх. — За първи път тази зима Мила най-после беше задоволена.

— Не е вярно — казвам аз.

Абсолютно мога да си представя, че Саския го е казала. Беше се зарекла, че ще отмъсти на Брент заради унижението във вагонетката и това е била перфектната възможност. Успяла е до го разстрои и съм сигурна, че ѝ се е сторило изключително забавно. Да забие нокти, за да види колко може да го нарани.

Брент продължава със свити юмруци.

— Как мислиш, че се почувствах — да те зарежат заради момиче?

— Не съм — възразявам аз. Но сега не е моментът да задълбаваме в това. Проверявам коридора. Нищо. Затварям вратата, но не мога да я заключа. По дяволите.

— И не толкова, че ме заряза заради момиче — казва Брент, — но заради нея… След всичко, което ти причини. Не само на теб, на всички. Ти значеше толкова много за мен, вместо това избра най-лошия си враг. Как мислиш, че се почувствах? А тя злорадстваше за станалото. — Той оглежда ръцете си, сякаш не са негови. — В следващия момент я блъснах. — Гласът му секва. Напъхва ръка в устата си.

Изведнъж осъзнавам. Широките рамене на Брент, които сега са прегърбени. Не е от носенето на тухли.

За кратко чувам само приглушеното му дишане, докато се мъчи да се овладее.

— Не съм искал да я нараня. Исках. Но не и да я убия. Беше заледено. Кракът ѝ се подхлъзна, тя падна назад и си удари главата в паветата. — Пак натиква ръката си в устата и силно захапва. Затваря очи.

Започва да ми се повдига. Но в същото време разбирам защо я е блъснал. Имало е моменти, когато и аз съм искала да я блъсна. Тя сякаш събуждаше физическа агресия у всеки от нас.

Брент отваря очи. Взира се в Къртис.

— Кажи нещо.

Но Къртис просто седи и не мърда, сякаш не разбира.

Допирам ухо до вратата. Дали вече не идва насам?

Брент се клати напред-назад, гледайки Къртис с ужасени очи, докато едва изрича думите:

— Тя не помръдваше. Изпаднах в паника. Беше едва осем, лифтовете отваряха чак след половин час. На улицата нямаше никого. Телефонът ми не беше у мен, но бяхме точно пред техния апартамент с Хедър, затова я завлякох вътре. Дишаше. Мисля. Казах на Хедър да извика линейка. — Гласът му пак секва. Къртис обръща поглед към мен. — Хедър каза, че ще ме затворят.

Къртис стиска юмруци, впил поглед в Брент.

— Ние… започнахме да се караме — Брент преглъща. — Хедър не беше мигнала от скандала предишната нощ, а Дейл беше още в болницата. Разгорещих се. Излязох от стаята да си охладя мозъка и когато влязох, Хедър се беше надвесила над нея. — Гласът му пак се пречупва. — Притискаше възглавница върху лицето ѝ.

Опирам се на стената. Значи двамата са го направили. Хедър и Брент.

— Грабнах възглавницата. Изкрещях ѝ какво си мисли, че прави. Хедър каза: Тя е чудовище! Виж какво направи с всички нас! — Брент гледа втренчено напред, сякаш отново преживява ужаса на това, което е видял. После продължава с треперещ глас. — И да не е била преди това, сега вече беше мъртва.

Той навежда глава.

— Трябваше да се освободим от нея. Единственото, което ми дойде наум, е да я качим на ледника и да намерим някоя пукнатина. Нали помниш огромния ѝ сак за сноуборд?

Чувам, как Къртис рязко си поема дъх.

Нейният син „Соломон“ с колелца. Виждам го ясно пред очите си. Когато ѝ трябваха няколко борда, Саския се качваше горе с него. Хората често идваха със сакове за сноуборд, особено когато имаше състезание. Добре е да имаш запасен борд, в случай че повредиш основния. Оставяхме си багажа разхвърлян наоколо и никога нищо не ни изчезна.

— Напъхахме я в него — казва Брент.

Задавен звук изскача от гърлото на Къртис. Свива се надве, обхванал глава с ръце.

Думите се изливат от устата на Брент, сякаш бърза да разкаже всичко, преди напълно да се срути:

— В кабинката имаше един скиор. Казах на Хедър да млъкне, привиждаха ѝ се разни работи. Стигнахме до ледника. Там нямаше почти никого, всички бяха на пайпа за състезанието, така че завлякохме сака на едно тихо място. Исках да го отворя, да видя дали е още жива, но преди да успея, ти притича през пистата. Търсеше я, Къртис.

Къртис стене и стиска главата си. Пръстите му така здраво дърпат косата, че се чудя как не изтръгва цели кичури. Беше споменал, че е видял сака ѝ. Вероятно си мисли колко близо е бил до това да я открие.

Как може да е имал шанс дори да я спаси.