Къртис сигурно се пита защо не поръчвам нищо за Брент, който е застанал сред група момчета, които не познавам. Усещането за загуба ме пробожда. Загубата на приятел.

— Всъщност, дай ми две — казвам аз.

Къртис подава банкнота от десет евро през бара.

— Не… — Мразя мъже да ми плащат сметката. Вадя портмонето си, но вече е късно, Хедър е взела банкнотата и нямам енергия да се разправям. — Благодаря.

Къртис взема бутилката си.

— Чакай — казвам аз, — имам нужда от твоя съвет за утре. Да играя ли предпазливо, или да рискувам?

Той се колебае. Дали не прекалявам, като го карам да ми помага непосредствено преди голямото състезание?

— Брент ми каза, че опитваш криплър — отвръща той накрая. — Успя ли да се приземиш поне веднъж?

За всеки случай проверявам дали Саския и Одет не могат да ни чуят.

— Не, но на два пъти бях съвсем близо.

Къртис свива устни.

— Утре в колко ще се спускаш?

— В десет.

— Ледът на пайпа ще бъде твърд като камък.

Раменете ми се отпускат. Прав е. Снегът още няма да е омекнал.

Той се вглежда в лицето ми.

— Защо го искаш толкова много?

— Вече ти казах. Обичам да печеля. Точно ти би трябвало да го разбираш.

— Мисля, че го искаш повече от мен.

— Брат ми е ръгби звезда. — Гласът ми трепва. — Искам да покажа на хората, че и аз имам талант.

Тонът му омеква.

— Ти имаш талант. Не ти трябва състезание, за да го докажеш.

Прехапвам устната си, за да не се разплача.

— Когато се състезавам, знаеш ли, с кого се състезавам? — казва той.

— С Брент?

— Не, със себе си.

— Какво?

— Опитвам се да се представя по възможно най-добрия начин. Майната им на другите. Да, искам да ги победя, но не мога да контролирам това, което правят. Мога да контролирам само това, което правя аз. Забрави за брат си. Състезавай се заради самата себе си.

Има смисъл в това, което казва, този подход очевидно му върши добра работа, но не е прекарал целия си живот да догонва някого. Родил се е с предимство. Нямам този лукс. Преглъщам с усилие.

— Не го разбираш. Ти си по-големият.

Точно в този момент нещо ми просветва. Къртис става известен като сноубордист точно по времето когато брат ми се прочу като ръгбист. Дали той не е причината Саския да стане такава? Изпълвам се със симпатия към нея. Колкото и да е страшно да си го призная, двете много си приличаме.

Къртис пак се напряга. В другия край на бара лицето на Жулиен е станало мораво.

— Отивам — казва Къртис и хуква натам.

Надигам бутилката с „Оранжина“.

— Нали знаеш, че това са пълни глупости — казва глас в ухото ми.

Обръщам се стресната и виждам, че Дейл е зад мен на бара. За първи път говори с мен след целувката ни.

— Моля?

Дейл кима към Къртис:

— Къртис Спаркс е най-амбициозният човек на земното кълбо. И наистина си играе с психиката на хората. Не вярвай на нито една дума, която казва.

45

В настоящето

С Къртис лежим един срещу друг в тясното му легло. Под ръката си усещам мекотата на термофланелката му, чаршафите миришат на него и усещането е толкова хубаво, че мога да се разплача.

Кажи му. Но единственото, което мога да направя, е да го зяпам.

От трепкането на мускула на челюстта му чувствам, че и той също се бори със себе си за нещо.

— Какво искаш? — Гласът му е нисък и мек.

Толкова съм нервна, че цялата треперя. След като не му отговарям, той вдига ръка към мен, сякаш не може да се въздържи, и прекарва дългите си пръсти по долната ми устна:

— За това ли дойде тук?

Гърлото ми се стяга. Не знам дали е заради този поглед в очите му, или защото го желая толкова отдавна. Или е, заради това че ми е помагал толкова много пъти, независимо дали съм го искала, или не. Но ако се опитам да проговоря, гласът ми ще се пречупи.

Къртис сигурно е объркан от моето мълчание. А и досега не ме е виждал да си глътна езика.

— Искаш ли да те целуна? — прошепва той.

Гърлото ми се стяга още по-силно.

Той приближава лицето си толкова близо, че дъхът му стопля устните ми. И това е краят — не мога да мисля за нищо друго, освен да го целуна. Устните ми се разтварят.

Но той не скъсява разстоянието.

— Няма да те целуна, докато не ми кажеш, че го искаш.

Хващам главата му и го придърпвам към себе си. Той ме обръща по гръб на матрака и ме целува истински — силно и дълбоко. Устните му имат вкус на паста за зъби, кожата му мирише на дим. Той преплита пръсти с моите, слага ръцете ми от двете страни на главата ми и разтваря дланите си върху моите длани. Притиска ме върху матрака.

Знаех си, че ще стане така. Поема контрол върху ситуацията, както винаги.

Наболата му брада драска лицето ми в сладък контраст с меката топлина на устните му. Никога не са ме целували с такава страст. Може би не само аз съм чакала този момент цели десет години.

Колко дълбоко можех да се влюбя в този човек. Но не тук, не сега, с всичко, което се случва наоколо, и с тази тайна, която виси над главата ми. Какъв ужас. Искам да избягам от стаята.

Къртис вдига глава, за да си поеме въздух, впил очи в лицето ми и се сещам колко добре може да отгатва мислите ми. Примигвам срещу него.

— Добре ли си?

— Ъхъ.