Читаем Тръпка полностью

Брент отговаря моментално:

— Да, защо?

— Просто… Не е ли странно, че ти помага? Все едно че ти помага да го биеш. Не мислиш ли, че би ти казал нещо, което… — търся правилните думи.

— Искаш да кажеш, нарочно да ми даде лош съвет? Не. Не е такъв човек.

— Да, но обича да побеждава.

В другия край на бара Жулиен е изчезнал и Къртис говори с две момчета, които не познавам.

— Трябва да разбереш нещо за Къртис — казва Брент. — Той познава много хора и изглежда много общителен, но всъщност е страхотно затворен. Има един вътрешен кръг и всички, които са извън него, са потенциални противници. Но ако си в този кръг, ще убие човек заради теб.

— Разбрах — казвам бавно.

— Но трябва да спечелиш доверието му.

— И мислиш, че си го спечелил?

Брент кима:

— Не стана бързо, но — да.

— Дейл в кръга ли е?

— Нее. Дейл страхотно го дразни.

— Забелязала съм го. — Две силни личности се борят за надмощие. — А аз? Аз в кръга ли съм?

Брент поглежда настрана:

— Трудно е да се каже.

С други думи — не. Отговорът му ме наранява, но знам, че е истина. Може и да съм била за малко във вътрешния кръг след като Саския ме погреба, но след днешното надбягване проиграх шансовете си.

Отпивам от бутилката и се чудя кой би могъл да бъде в моя вътрешен кръг. Когато реши, брат ми може да превърне живота ми в ад, имам проблеми и с двамата си родители. С Брент бяхме близки, но вече не сме. И с Одет, но отново — вече не сме. Сноубордът ме изолира от приятелите у дома. Грешката е изцяло моя, защото колкото пъти трябваше да избирам между тях и сноуборда — рождени дни, годежни партита или нещо друго — винаги избирах сноуборда.

Така че нямам никого. Нямам вътрешен кръг.

Около мен групи от приятели си приказват и се смеят. Как стигнах дотук? В навечерието на най-важното състезание в кариерата ми нямам приятели и съм абсолютно сама.

Брент ме бута по ръката.

— Искаш ли утре сутринта да се качим заедно нагоре?

— Да, чудесно. — Искра надежда. Може би това ще проработи. Аз и Брент ще си останем приятели.

Хедър събира прибързано празните чаши от сепарето на Саския. Тя събаря все още неизпитата ѝ „Оранжина“. Саския казва нещо и Хедър се изправя вбесена. Саския също се изправя, сребристото ѝ горнище проблясва. Двете се разправят и Хедър изглежда все по-бясна и по-бясна, макар че заради музиката не мога да чуя какво си казват.

Одет се е вторачила в Саския шокирана, после бавно се изправя. Изкрещява ѝ нещо на френски и изхвърча от бара.

По дяволите, какво ѝ каза Хедър?

Саския се навежда към Хедър и прошепва нещо в ухото ѝ.

Хедър я удря през лицето. „Кучка такава!“, казва го достатъчно силно, за да го чуя.

Саския ѝ връща плесницата, толкова силно, че тя се олюлява.

Преди да успея да мигна, Дейл се втурва към тях и избутва Саския назад. Тя се препъва в един стол и двамата се стоварват в близкото сепаре, той пада върху нея.

Къртис скача, за да изблъска Дейл. Хората се отдръпват, докато двамата с Дейл се борят, вкопчени един в друг. Музиката спира. В бара настъпва тишина.

— Трябва да контролираш сестра си — крещи Дейл.

— Тя не е куче — отвръща му Къртис.

— Не съм много сигурен — казва Дейл.

Юмрукът на Къртис се изстрелва толкова светкавично, че почти не забелязвам движението. Дейл се олюлява, хванал челюстта си, после се хвърля напред. Удря Къртис, но той се навежда и Дейл закача само ухото му.

Трима яки охранители се втурват да ги разтървават, двама хващат Къртис за ръцете и ги извиват жестоко зад гърба му. Къртис потиска вопъл от болка и лицето му пребледнява. По дяволите — контузеното рамо.

Дейл пак се опитва да удари Къртис, но третият охранител се изпречва между тях и Дейл го фраска по лицето. Изведнъж отнякъде изникват още охранители, зад тях мъж с костюм крещи нещо на френски.

Охранителите бутат Дейл и Къртис към задния изход. Дейл се държи за ръката. Сигурно се е наранил лошо, тъй като се подчинява безропотно.

Хедър поглежда разтревожено към Дейл, но мъжът с костюма ѝ прави знак да не мърда.

— Какво стана? — пита Брент.

— Нямам представа — казвам аз, — и съм абсолютно трезвена.

— Отивам да видя къде ще ги отведат. — Брент излиза.

Единствено Саския е останала на масата. Напълно спокойна, тя улавя погледа ми и повдига рамене, сякаш случилото се не я засяга.

Проправям си път към задния изход, за да последвам Брент, но един от охранителите ми препречва пътя. Ще трябва да мина отпред.

Мъжът с костюма говори нещо на Хедър. Явно ѝ се кара, защото тя е навела глава.

Когато минавам покрай нея, Саския ме сграбчва за ръката.

— Те ще се оправят. Остани.

— Мислиш ли?

— Големи момчета са.

Охранителите се връщат. Къртис, Брент и Дейл сигурно вече доста са се отдалечили.

Саския сочи мястото до нея.

— Седни.

Колебая се. Сега пък какво иска? Саския е последният човек, с когото искам да разговарям, но това може да е златна възможност. Още нямам свестен план за утре. Ако успея да разбера колко голям риск се готви да поеме, мога да взема решение за моя риск.

Сядам неохотно.

— Знаеш ли защо не ме изхвърлиха? — казва Саския.

— Защо?

Тя кима към най-якия, който оглежда бара, скръстил ръце пред мощните си гърди: