Ким се усмихна. Трябваше да се досети и сама.

— Повече от ясно е, че депутатът крие нещо — иначе нямаше да насъска хрътката си.

За първи път от много дни насам той като че ли се усмихна в отговор на думите й.

— Точно затова реших, че е най-добре и аз да насъскам моята.

— Тъй вярно, сър — каза Ким, а усмивката й стана по-широка.

ГЛАВА 45

Ким премести поглед от Брайънт върху Стейси:

— Е, добре, нов ден. Досън отива направо на разкопките и ще се обади, когато има нещо ново. И така, да обобщим — продължи тя. — От шестимата известни ни служители на дома в Крестуд останаха само двама: Ричард Крофт и Уилям Пейн. Ричард Крофт не ме харесва особено, така че не вярвам да узнаем нещо повече от него. Но определено крие нещо.

— Началство, две от възраженията срещу проекта за разкопки на професора са подадени от адвокатската кантора "Травис, Дън и Коен".

— Съпругата на Крофт?

Стейси кимна.

— Подписва се с моминското си име, Коен.

— Значи каквото и да крие той, съпругата му знае за него.

— Струва ли си да я посетим в кантората? — попита Брайънт.

Ким поклати глава.

— Вече се е опитала да ме отстрани от случая, така че нямам намерение да я дразня допълнително.

Тя сви рамене:

— Съпругата няма да ни помогне. Каквото и да крие Крофт, жена му е негов съучастник и ще се опитва да ни попречи по всеки възможен начин.

— Колко далече може да стигне според теб? — попита Стейси.

— Зависи доколко може да й навреди информацията, която ще разкрием — отговори Ким.

Спомни си за оградата около къщата, колите и не на последно място — кариерата й.

Ким застана пред дъската, която беше разделена на две. От своя страна първата половина беше разделена на четири квадрата. В горните два квадрата бяха вписани обстоятелствата около смъртта на Тереза Уайът и Том Къртис. Долните два бяха отделени за Мери Андрюс и Артър Канъп.

— Има ли нещо ново за Артър от съдебните следователи? — попита Ким.

— По крачола на панталона му има набити парченца стъкло от счупен фар от страната на пътника и частици бяла боя: В момента се опитват да научат повече за колата.

Ким впери поглед в лявата половина на дъската. Не можеше да докаже, че Мери Андрюс и Артър Канъп са били убити, но знаеше, че смъртта им е свързана с нещо зловещо, което се беше случило преди десет години.

"Какво сте направили?", попита ги безмълвно тя.

Другата половина на дъската беше разделена на две части, по една за всяка от изровените към момента жертви. Ким знаеше, че до края на деня ще трябва да добавят още едно отделение.

Отстрани с печатни букви бяха написани три имена:

Мелани Харис

Трейси Морган

Луиз Данстън

— Как върви установяването на самоличността? — попита Стейси, проследявайки погледа на Ким.

Ким не се обърна.

— Оказва се, че тези трите са били близки, сформирали собствена групичка. Надявам се, че доктор Бейт ще ни предостави още улики, които да ни помогнат да свържем имената с всяко от момичетата.

— Началство, мислиш ли, че са повече от три? — попита Стейси.

Ким поклати глава. Имаше причина точно тези момичета да станат жертви на убиеца.

— Може ли да научиш още нещо за всяка от тях във "Фейсбук", без да те усетят?

— О, да. Когато ги попитах дали някой си спомня за мен, едно момиче се поинтересува дали съм срамежливото чернокожо момиченце, което носи големи очила и заеква. Казах, че съм аз.

— Какво знаем за пастора?

— Единственият пастор, който би могъл да има нещо общо с дома в Крестуд, се казва Виктор Уилкс — онзи, който е организирал благотворителното събитие. Името му се появи на няколко пъти в коментарите. Всички момичета го наричат просто "Таткото", вместо с общоприетата му титла "отец", демонстрирайки явна привързаност към него. Посещавал ги е веднъж месечно и им е изнасял кратка проповед.

— Нещо за миналото му?

— Трудна работа. Засега знам, че е живял няколко години в Бристъл, после една-две в Ковънтри и една година в Манчестър. Пуснах няколко мейла, да видим дали нещо ще клъвне.

— Къде живее сега?

— Дъдли.

— От колко време?

Стейси набра нещо на клавиатурата.

— Две години.

— Имаш ли адрес?

Стейси подаде на Ким лист хартия, а в това време Брайънт затвори телефона.

— Началство, обадиха се от регистратурата. Имаш посетител.

Ким се намръщи. Беше твърде заета за непредвидени срещи.

— Обади се и им кажи…

— Няма мърдане, началство. Посетителят се казва Бетани Адамсън — и е видимо ядосана.

ГЛАВА 46

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Ким, когато слезе пред регистратурата.

Жената се обърна и Ким моментално се стъписа. Не oт това, колко много си приличаха с Никола; двете бяха еднояйчни близначки. Удиви се колко малко си приличаха на практика.

Жената не подаде ръка за поздрав.

— Казвам се Бетани Адамсън и искам да поговорим.

Ким отстъпи назад и направи знак на Бетани Адамсън да я последва.

Докато вървяха към стая за разпити номер две, зад гърба й се чуваше монотонно почукване. Ким набра кода и задържа вратата отворена. Жената мина право покрай нея, стиснала бастуна в дясната си ръка.