Нямаше друга информация, че второто тяло е от женски пол, освен онова, което й подсказваше вътрешният й глас — но това обикновено й стигаше.

— Тялото е при Дан в другата тента. Преместиха го преди около половин час. Успяхме да пресеем една трета от пръстта в изкопа и мисля, че би искала да знаеш, че отрихме още…

— Мъниста — довърши вместо нея Ким.

— Как разбра?

Ким сви рамене.

— Нещо друго?

Сърис въздъхна тежко и бавно кимна.

— Претърсихме обстойно района и открихме…

— Още една аномалия — отново я прекъсна Ким.

Сърис постави дясната си ръка на кръста.

— Аз да си тръгвам тогава?

Ким се усмихна.

— Извинявай, просто съм уморена. Знаеш как е. Ще успеете ли до края на утрешния ден да приключите с втория изкоп?

— Утре сутринта първо започваме да разкопаваме третото място. Все още не сме го обозначили. Не искаме да даваме преднина на лешоядите — каза Сърис, имайки предвид пресата. — Все още не знаем със сигурност дали третата аномалия представлява още един труп.

Дълбоко в себе си Ким го знаеше, при това със сигурност.

— Пресата следи внимателно всяко наше движение, затова накарах момчетата да опаковат машината и да стоят встрани от въпросното място, за да не будят подозрение, след като приключиха с търсенето.

— Как ще разберете къде да копаете, ако не сте го обозначили? — попита Ким.

— Измерих с крачки разстоянието от края на тентата. Повярвай ми, ще знам къде да копаем.

Ким й вярваше.

— Добрата новина е, че мястото на първите разкопки ще бъде разчистено и запълнено още утре. Трябва само да се разпиша, че сме приключили, и първата тента ще бъде свалена.

— Има ли нещо друго, което трябва да знам?

— Намерихме няколко парчета плат; всички са надписани, опаковани и изпратени в лабораторията. Може да ви помогнат с установяването на самоличността.

След срещата с Никола Ким допускаше, че изборът ще е само измежду три имена.

— Нещо друго?

Сърис поклати глава и се обърна.

Ким оценяваше високо упоритостта на Сърис. Беше приела, че в този случай тя самата бе движена от нещо по-силно от обикновеното желание да разреши загадката. Колкото и да се опитваше да убеди самата себе си, че случаят не е по-различен от другите, не успяваше. Мъчителното минало на тези момичета й беше познато. Никоя от тях не беше избрала доброволно начина, по който да се развие живота й. Причината за тяхното поведение не можеше да бъде проследена с точност до годината, месеца или часа. Сред безконечния низ от върхове и спадове, един ден надеждата у тях просто се е стопила.

Винаги беше нещо привидно незначително. Ким помнеше как я бяха наричали просто "дете". Всяка от тях е била наричана просто "дете",за да не се налага на персонала да помни имената им.

Ким знаеше, че за нея беше важно тези забравени деца да получат правосъдие; и тя нямаше да намери покой, докато не им го осигури.

Затова оценяваше високо всеки, който се бореше за това редом до нея.

— Ей — каза Ким, когато стигна до изхода. — Благодаря ти.

Сърис се усмихна.

Ким се отправи към тентата с техническото оборудване. Даниъл беше с гръб към нея, но тя успя да види, че той и другите двама до него бяха заети да надписват прозрачни пликове.

— Какво ново, докторе?

— Без обиди, без шегички — просто така?

— Виж, изморена съм, но сигурно мога да скалъпя…

— Недей, няма нужда. Днес ще мога да мина и без тях.

Ким забеляза, че докторът изглеждаше по-потиснат от обикновено. Раменете му бяха леко прегърбени, докато поставяше черепа в един прозрачен плик. Върху бели лепенки бяха отбелязани с черен маркер съдържанието на плика и мястото, на което беше намерен черепът.

Неговият помощник понечи да вземе капака на кутията за съхранение, но Даниъл поклати глава.

— Още не.

Ким беше объркана. Беше виждала как се опаковат скелети и знаеше, че най-отдолу се слагат най-тежките кости, върху тях по-леките, а най-отгоре се поставяха най-крехките.

Черепът обикновено се поставяше последен.

Тя остана неподвижна до него, а той протегна ръка и взе един контейнер с размерите на кутия за сандвичи, предварително застлан с тънка хартия. В края на масата бяха струпани няколко малки костици. Ръката му леко потрепна.

— Възрастен или не? — попита Ким.

— Със сигурност не. Към момента не мога да изкажа предположение за причината за смъртта. На пръв поглед, няма видими травми по тялото й.

Гласът му беше тих и премерен.

Ким изпита известно объркване.

— Чакай малко, докторе. След като жертвата е непълнолетна, нямах намерение да те притискам да ми кажеш пол, но ти изведнъж започна да говориш за нея, сякаш е била, момиче, още преди да сте занесли тялото в лабораторията.

Той свали очилата си и разтърка очи.

— Точно така. Нямам никакви съмнения относно пола на жертва номер две.

Той отново погледна към кутийката.

— Защото тази млада дама е била бременна.

ГЛАВА 44

— Какъв кошмарен ден — каза Брайънт, когато спря колата зад сградата на управлението.

Това бяха първите му думи, откакто си тръгнаха от мястото на разкопките.

— Досън нещо се беше умълчал — добави той.

— Това учудва ли те?