Читаем Сити полностью

— Беше точно след като постъпих на работа в „Декер“. Двамата с Рикардо ни поканиха за един уикенд на ски в Аспен — един от председателите на една банка в Сао Пауло. Рикардо беше в отлично настроение. „Декер“ току-що бе приключил най-добрата година от създаването си. Нашият домакин настояваше да караме ски и да не говорим за никаква работа, така че изпълнихме заръката му. Двамата с Рикардо изведнъж бяхме привлечени един към друг. Знам, че Рикардо има този ефект върху всеки, но искрено си мисля, че при мен беше по-различно.

Тя ме погледна да види дали й вярвам. Вярвах й.

— Продължавай.

— Искам да кажа, че хлътнах страшно по него. Не е изненадващо, нали? Но начинът, по който ме гледаше. Беше… И ти ме гледаш така!

— Не съм сигурен, че това ми допада.

Тя сякаш не ме чу.

— Е, спахме заедно. И през следващите няколко месеца ходихме заедно на доста такива пътешествия.

— А какво си помисли Лусиана?

— Тя така и не разбра.

— Голям късмет сте извадили. Не бих искал да бъда прицелна точка за гнева й.

— Но тя го мами! Всички го знаят. Освен Рикардо. Питай Джейми.

Навъсих се.

— Добре, прав си. Не е трябвало да го правя. А и това определено няма да се повтори. Особено след всичко, което се случи.

— Какво се случи?

— Той ме заряза.

— Болеше ли те?

— Да. Много. И мисля, че още ме боли. — Стиснах ръката й. — Каза, че не трябвало да завързва връзка с мен. Че за пръв път изневерявал на жена си. Бил подлагал на риск брака си и с това подлагал на риск и кариерата си. Че вкарването на хора от екипа в леглото не било най-правилният начин да движи бизнеса.

— Сигурно е прав.

— Знаеш колко добре се контролира. Не би поставил нищо по-високо от „Декер“. А и обича да говори много колко важно е семейството, макар че, разбира се, едва ли се вижда с Лусиана. Мисля, че е някаква измислица, която си е създал и вярва в нея.

— А ти повярва ли му? Че това е било единствената му изневяра?

— Да. Разбира се, това са думите, които иска да чуе всяка тъпа любовница, но в този случай мисля, че беше истина. Мисля, че е бил ужасен, че е допуснал самоконтролът му да рухне. Повече не се повтори.

Загледах се в тавана, замислен за Изабел и Рикардо. Не ми хареса. Сигурно имаше и елемент на ревност, но не беше само това. Исках да прогоня Рикардо от живота си, а вместо това той идваше дори още по-близо до мен.

— Какви са ви сега взаимоотношенията?

Тя въздъхна.

— О, той се държи много професионално с мен. Приятелски. По същия начин, както и с останалите. Аз самата се опитвам да му отвърна със същото, но не успявам да се справя съвсем.

— И откъде тръгна историята за Едуардо?

— Мисля, че колегите усетиха, че нещо става с мен. Само че объркаха братята. — Тя потрепери. — Ух. Само като си помисля какво би било с другия, направо ме побиват тръпки.

— А след Рикардо?

— Няма никой. До този момент. — Тя се извърна към мен и се усмихна.

Аз се разтопих.

— Знаеш ли, не би трябвало да го правя — каза тя и се наведе да ме целуне.

Но го направи. Още два пъти.

Бяхме взели стаи в хотел за делови гости, вклещен между вмирисаната на желязо река Пинейру и една магистрала. Зората се надигаше алена над смога на Сао Пауло. От прозореца се виждаше ивица опустошена земя, превърната във футболно игрище, и една малка фавела. Теорията на Изабел беше, че в Сао Пауло така или иначе не гъмжи от хубави места, а този хотел предлага добри удобства и освен това е близо до летището.

Върнах се в собствената си недокосната стая да се облека и след няколко минути отидох да взема Изабел.

Тя ме погледна и се засмя.

— Изглеждаш страхотно.

Погледнах се в огледалото. Около очите ми имаше тъмни кръгове с жълт ореол. Изгледах я.

— И ти не изглеждаш като току-що изскочила от модно ревю.

Тя се прозина и се протегна. Изглеждаше страхотно. Уморена, но страхотна.

— Какво ще си помислят в градския съвет? Сигурно ще решат, че сме работили цяла нощ върху проекта.

Изабел се изсмя.

— Ще си го помислят, ако са англичани. Но тъй като са бразилци, веднага ще им стане ясно, че цяла нощ сме правили секс.

— О, господи!

Тя пак се засмя.

— Не се тревожи. Няма значение. В действителност, мисля си, че това даже ще им се понрави. — И тя ме прегърна и ме целуна дълго и страстно.

Подозирам, че всичко им стана ясно, но едва ли имаха някакви възражения. Прекарахме още един ден в упорит труд, но беше приятно, и напреднахме още. Приключихме към шест, след което прекарахме съботната нощ в леглото в Сао Пауло, със стайно обслужване, което ни подкрепяше с храна и напитки.

За Изабел, която беше кариока, перспективата да прекараме целия уикенд в Сао Пауло беше истински кошмар, така че тя предложи да отлетим до Рио в неделя сутринта, след което рано сутринта в понеделник да хванем совалката обратно за Сао Пауло. Искаше да ми покаже плажа, след което щяхме да вечеряме с баща й.

Първоначално бях против идеята й — не бях сигурен дали искам да се върна отново на плажа на Рио. Изабел обаче ми обеща, че плажът, на който ходела, бил съвсем безопасен и че вероятно ще вечеряме в яхтклуба на Рио, който имал въоръжена охрана. Накрая склоних, засрамен от нервността си.