Читаем Шестият полностью

Докато Мишел подреждаше масата, Пол забърка яйцата и бекона в нагорещения тиган. Овесените ядки къкреха в затворена тенджерка, а Шон усети приятната миризма на бисквитите, които се печаха във фурната.

— В хладилника имам и малко шунка. Мога да ви я запържа, ако желаете. Няма нищо по-вкусно от осолена шунка „Смитфийлд“.

— Не, благодаря, беконът ще ни стигне — отвърна Шон.

Не след дълго всичко беше готово.

После тя седна насреща им с чаша в ръце и ги загледа как се хранят с нескрито удоволствие.

Шон я поглеждаше през няколко секунди. Кели Пол беше облечена с панталон цвят каки, избеляла памучна риза, светлосиньо джинсово яке и бежови домашни обувки, които изглеждаха малки на дългите й крака. Косата й стигаше до раменете, но в момента беше прибрана на конска опашка. Лицето й беше хубаво, със сравнително малко бръчки. Трябва да е малко над четирийсет, а може би и по-млада, помисли си той.

Опразниха чиниите и домакинята им поднесе големи чаши с кафе.

— Надявам се, че напълнихте стомасите си и вече можем да поговорим — каза тя. — Още в момента, в който ви затворих телефона, бях наясно, че ще дойдете. Нямах никакво съмнение, че ще разберете къде живея, защото знам, че сте бивши агенти на Сикрет Сървис. Предполагам, че Теди Бърджин ви е наел точно поради тази причина.

— Теди?

— Така му казвах на галено.

— Значи сте го познавали отпреди?

— Той ми беше кръстник. — Пол изчака реакцията на тази неочаквана новина, след което добави: — Искам да откриете мръсника, който го е убил. Искам го страшно много!

— А откъде научихте, че е убит? — попита Мишел.

— Има ли значение? — попита Пол и дългият й показалец забарабани по масата.

— Бихме искали да знаем — меко отвърна Шон.

— Хилари ми се обади.

— А на нас тя каза, че няма никаква представа кой е клиентът на Тед! — ядосано процеди Шон.

— Аз я накарах да ми обещае това.

— Защо?

— Имах си причини. Същите, поради които Теди държеше в тайна всичко, свързано с делото.

— Каква е връзката ви с Едгар Рой? Сестра ли сте му? Имате неговите черти и неговия ръст.

— Наполовина. Имаме една и съща майка, но различни бащи. Майка ни беше висока над метър и осемдесет. Странното е, че и двамата ни бащи бяха по-ниски от нея. Предполагам, че ние сме наследили нейните гени.

— Пол е фамилията на съпруга ви?

— Не е, защото никога не съм била омъжена. Пол беше фамилното име на баща ми.

— Но явно сте познавали Едгар Рой?

— Да, въпреки че съм с единайсет години по-възрастна от него.

— Значи сте на четирийсет и шест? — изненадано я погледна Шон.

— Да.

— Изглеждате много по-млада — обади се Мишел.

— Мога да ви уверя, че това не се дължи на благочестив живот — усмихна се тя.

— Мнозина от нас биха казали същото за себе си — отвърна на усмивката й Шон. — За съжаление аз самият изглеждам точно на годините си, а може би и малко отгоре.

— Бях на девет, когато майка ни се разведе с баща ми — продължи Пол. — Малко по-късно се омъжи за бащата на Едгар, а самият той се роди две години по-късно.

— Колко време живяхте в едно семейство?

— Докато заминах да уча в колеж.

— А майка ви и вторият ви баща вече са покойници, така ли?

— Вторият ми баща почина горе-долу по времето, когато заминах да уча. Мама умря преди седем години. От рак.

— А какво се случи с втория ви баща?

— Умря при инцидент.

— Какъв?

— Ами от онези, при които спира дишането.

— А истинският ви баща?

— Той се разведе с мама, когато бях малка. И от тогава не съм чувала за него. Може би това е било причината за развода. Явно не е бил от най-грижовните мъже на света.

— А как получихте разрешение да наемете адвокат на брат си? — попита Шон.

— Еди притежава брилянтен ум. Той не само помни всичко, което е видял, чул или прочел, а може да го възпроизведе с абсолютна точност, до последния детайл, включително датата, часа и минутата. Решаваше всякакви ребуси в рамките на секунди. Просто умът му работи различно, в други измерения. — Жената замълча за момент, после попита: — Знаете ли какво е ейдетична памет?

— Нещо като фотографската памет? — попита Шон.

— Да. Моцарт е имал такава, Тесла — също. Човек с ейдетична памет може да изрецитира повече от сто хиляди знака след десетичната запетая на числото „пи“. По памет. Това е дарба по рождение, дължаща се на някаква генетична особеност, комбинирана със странности в характера. Нещо като уникална мозъчна нагласа, която се среща изключително рядко. Човек не може да се научи на това. Или го имаш, или го нямаш.

— А брат ви притежава ейдетична памет, така ли?

— Дори нещо повече. Никога нищо не забравя, освен това — както вече казах, разгадава мигновено всякакви пъзели. Нещо като „този факт се отразява на следващия факт“ и така нататък. Няма никакво значение колко далечна е връзката помежду им. Все едно че поглежда някаква анаграма за секунда и веднага разгадава всичко, което се крие зад нея. Обикновените хора използват около 1 единайсет процента от капацитета на мозъка си, но коефициентът на полезно действие на Еди е някъде между деветдесет и деветдесет и пет.

— Това звучи внушително — промълви Мишел.

— Той можеше да стане велик в много области.