— Споделих с прокурора обстоятелствата около смъртта на Бърджин и резултатите от разследването ни в Мейн. Той е разумен човек, освен това е познавал Тед. Съгласи се, че едва ли имаш нещо общо с убийството на Хилари. Аз му обясних, че правим всичко възможно да открием убиеца на Тед и част от разследването ни е довело тук. Той решително взе наша страна.

— Това е добре.

— Странното е, че изобщо не беше чувал за смъртта на Бърджин. Явно някой държи нещата под плътен похлупак.

— ФБР има тази възможност.

— И аз мисля така — кимна Шон. — Хилари едва ли е разтръбила новината, а Меган тръгна за Мейн веднага след като я научи.

— Предполагам, че доста хора ще бъдат шокирани. Особено сега, след убийството на Хилари.

— Ами писмото, което откри сред документите на Бърджин? Струва ми се крайно необичайно, че агент Мърдок изисква информация за клиента му.

— Боже, забравих да ти кажа най-важното! — възкликна Мишел и бръкна в джоба си за листа, който беше откъснала от гаранционната книжка на стария форд. — Предполагам, че е държал адреса в жабката, защото е възнамерявал да я посети с колата.

— Кели Пол, значи — отбеляза Шон, погледна часовника си и набра номера на мобилния си телефон, докато Мишел похапваше от рибата и пържените картофи в чинията пред себе си.

— Кели Пол, моля? Здравейте, аз съм Шон Кинг. Работя с Тед Бърджин по случая „Едгар Рой“. Ало?…

Телефонът му изтрака на масата.

— Затвори ли ти? — попита Мишел, след като преглътна хапката панирана камбала.

Той кимна.

— Предполагам, че тя е клиентката.

— Жена?

— Положително звучеше като жена. Попита кой е, след което веднага затвори.

— Мислиш ли, че е научила за смъртта на Бърджин?

— Нямаше начин да разбера. — Той погледна листчето в ръката си. — Ако не греша, този адрес е в Югозападна Вирджиния, на четири час път с кола.

Мишел пресуши чашата студен чай пред себе си.

— Нека си поръчам едно голямо кафе и после тръгваме!

— Чакай малко. Според мен не е разумно да напускаш района. Полицията със сигурност ще поиска да те разпита още веднъж.

— Значи и ти няма да ходиш — отсече тя. — Вече се разделихме веднъж и едва оцеляхме.

— Тук си права — въздъхна Шон и набра някакъв номер. — Фил, обажда ти се Шон Кинг. Как си с времето тази вечер? Искам да разменя две думи с теб. Какво ще кажеш за осем? Чудесно, благодаря ти.

Изключи телефона и направи знак на сервитьорката за сметката.

— Какво си намислил? — изгледа го любопитно Мишел.

— Да се оставя на милостта на прокуратурата с лична молба да свалят заповедта да не напускаш района на Шарлотсвил. Ако не стане, ще трябва да заложа цялото си имущество, за да ти платя гаранцията.

— Според мен и десет процента стигат — поклати глава тя.

— В момента десет процента също ще се отразят зле на финансите ми. Частното разследване гълта страшно много пари. Или пируваш, или гладуваш. А в момента не съм сигурен, че ще покрием дори транспортните си разходи.

— Ами ако не се получи нищо?

— Ще те измъкна в чувал. При всички случаи трябва да се срещнем с тая Кели Пол.

— Според теб тя е ключът, така ли?

— И то единственият. Крайно необходим за смяна на темпото.

24

Шон се върна от срещата с прокурора широко усмихнат. Мишел го чакаше в джипа си.

— Май всичко е наред, а? — подхвърли тя.

— За момента забравят за ареста — тържествуващо отвърна той. — Няма да има съдебно разследване, следователно гаранцията отпада. Свободна си да пътуваш, накъдето ти видят очите. В моята компания, разбира се.

— Добре си се пазарил — рече с уважение тя.

— Така е. Но решителна роля изигра фактът, че ченгетата са открили куршума, който едва не ти е видял сметката.

— Чудесно. Какъв е?

— Ремингтън четирийсет и пети калибър, с метално покритие.

— Различен от онзи, с който беше убит Бърджин — констатира тя. — Един куршум с пълна метална обвивка със сигурност би пробил черепа му.

— Освен това не е дело на онзи, който ми се изплъзна в Мейн. Няма как да е бил на две места едновременно.

— Все още няма заключение от аутопсията на Хилари, нали?

— Няма. Но мога да се обзаложа, че ще открият още един четирийсет и пети калибър в тялото й.

Половин час по-късно вече пътуваха към адреса на Кели Пол с ленд крузъра на Мишел — разбира се, след като Шон върна наетата кола.

Използваха магистрала 64, за да стигнат до пресечката й с магистрала 81, откъдето поеха на юг. Няколко часа по-късно, малко преди границата с Тенеси, напуснаха магистралата и се насочиха на запад, преминавайки през няколко градчета с по един светофар в центъра. Десет минути след като последното от тях остана зад гърба им, Мишел намали и погледна към дисплея на джипиеса.

Шон се прозя и направи справка с часовника си.

— Два и половина през нощта — отбеляза той. — Ако скоро не получа осем часа здрав сън, главата ми ще се разпадне.

— Аз се наспах в ареста — рече Мишел.

— Нищо чудно, защото видях леглото в дома ти. В сравнение с него затворническото ти се е сторило истински лукс.

— Когато беше в същото това легло, не се оплакваше — подхвърли тя.

— По онова време имах други приоритети — не й остана длъжен той.