— Усещам едно „но“ — подхвърли Шон.

— За съжаление не притежава дори капчица здрав разум — кимна Пол. — Никога не е искал. Ако реши, че нещо не го интересува, той просто го пренебрегва, независимо от последиците. Още преди няколко години го накарах да ми направи генерално пълномощно, защото беше забравил да си плаща сметките, да поднови срока на шофьорската си книжка и дори не си беше платил данъците. Не успях да свърша всичко вместо него, но направих каквото можах.

— Но как останахте в сенчестата част на живота му, след като сте се занимавали с всичко това? След ареста му в пресата не се е появила никаква информация нито за сестра, нито за някакви други роднини.

— Нямаше ме дълго време. Не бях се прибирала у дома с години. Освен това нося друга фамилия. Огромната част от помощта ми беше от разстояние.

— И все пак…

— Аз съм затворен човек.

— Това ли е причината да се преместите тук? — попита Мишел.

— Отчасти — кимна Пол и отпи глътка кафе.

— А знаете ли, че убиха и Хилари? — внезапно попита Шон.

26

Кели Пол за пръв път изгуби самообладание. Остави чашата на масата, вдигна ръка към лицето си, после я отпусна обратно.

— Кога? — тихо попита тя.

В тона й се долавяше любопитство, примесено с гняв. И може би мъничко съжаление, помисли си Шон.

— Снощи, в дома на Бърджин.

— Как?

Мишел хвърли кос поглед към Шон, който спокойно отговори:

— Подмамили са я там и са я застреляли. — Приведе се над масата и настойчиво попита: — Имате ли представа какво става, мис Пол?

Жената тръсна глава да прогони мислите си, прокашля се и каза:

— Преди всичко трябва да сте наясно, че брат ми не е убил онези хора. Набедили са го, поставили са му капан.

— Защо? От кого?

— Ако знаех, нямаше да имам нужда от вас. Бих добавила обаче, че това е работа на влиятелни хора.

— А защо те са набелязали точно вашия брат?

— Е, не мислите ли, че това е въпросът за шейсет и четири хиляди долара?

— А вие отговаряте, че нямате ни най-малка представа, така ли?

— Не казвам нищо. Вие сте детективите.

— Значи знаете, че Бърджин ни е наел?

— Аз самата му го предложих. Той ми беше разказвал за вас, Шон. Прочетох и някои неща за работата, която сте вършили. След което му казах, че имаме нужда от двойка като вас, защото работата няма да е лека.

— Кога за последен път се видяхте или разговаряхте с брат си? — попита Шон.

— Искате да кажете, преди да спре да говори?

— Откъде знаете, че брат ви е спрял да говори?

— От Теди. За последен път се чух с брат ми по телефона около една седмица преди да го арестуват.

— Какво ви каза?

— Нищо важно. Със сигурност не подозираше, че в семейната ферма са погребани шест трупа.

— Откога фермата е собственост на семейството?

— Майка ми и вторият ми баща са я купили веднага след като са се оженили. Наследихме я от нея. Но аз живеех в чужбина и я оставих на Еди.

— А той е живял с майка си и след като е получил държавна служба?

— Да. Работеше в данъчната служба на Шарлотсвил, но често ходеше и до Вашингтон. Едгар никога не е имал амбиции за собствено жилище. Въпреки че се намира на отдалечено място, фермата му харесваше. Може би заради тишината и спокойствието.

— И е останал да живее там след смъртта на майка ви?

— Не е имал друг избор. А аз бях в чужбина.

— Къде по-точно? — попита Шон. — И с какво се занимавахте?

Очите на Пол се отместиха от стената над главата на Шон и се заковаха в лицето му.

— Не знаех, че съм обект на вашето разследване. Но въпросите ви се въртят все около скромната ми личност.

— Обичам да изяснявам нещата.

— Това наистина е предимство. Но не е зле да насочите усилията си към брат ми и ужасните неща, в които го обвиняват.

Шон прие жлъчната забележка, без да мигне, въпреки че ясно усети промяната в тона.

— Запознахме се с полицейския доклад за телата, открити във фермата — каза с равен глас той.

— Шест трупа, всичките на бели мъже на възраст под четирийсет. Все още никой от тях не е идентифициран.

— Доколкото знам, няма пръстови отпечатъци, нито ДНК.

— Много необичайно — усмихна се Пол и отпи голяма глътка кафе. — Полицията показва всичко по телевизията, а достъпът до базата данни е въпрос на секунди.

— Бих приел, че двама, дори трима от тях нямат полицейски досиета — поклати глава Шон. — Но не и всичките шестима.

— Според мен вие с Мишел трябва да разровите тая работа.

— Това означава ли, че ни наемате официално?

— Мисля, че вече съм го направила.

— Смъртта на Бърджин усложнява нещата. Името на сътрудничката му Меган Райли го има във вестниците. Тя е амбициозна, но й липсва опит. Не съм сигурен, че съдът ще я допусне като единствен защитник.

— Вие също сте адвокат — погледна го Пол.

— Проверили сте ме?

— Разбира се. Обратното би било глупаво. Спокойно можете да поемете защитата заедно с Райли.

— Отдавна не практикувам — поклати глава Шон.

— Според мен трябва да си помислите. Няма да ви е чак толкова трудно. Две дини под една мишница.

— Добре, ще си помисля — кимна Шон. — В момента Меган Райли се намира в някоя от килиите на ФБР в Мейн, където й промиват мозъка.

— А вие се надявате, че вашата зелена адвокатка ще издържи на натиска на Бюрото? — внимателно го погледна Пол.