Читаем Sedmiyat pechat полностью

Лицето на рускинята се отпусна в изкусителна усмивка и в погледа и проблесна предизвикателство.

- Надявам се с мен - каза тя.

- Не, не с вас.

- Колко жалко...

Томаш насочи пръст към нея.

- Но се надявам да го открия чрез вас.

Надежда се изправи и застана нащрек.

- Какво искате да кажете?

- Казвам се Томаш Нороня и д ойдох от Лисабон да се видя с един приятел. Този мой приятел м и каза

да дойда тук и да се срещна с вас.

Танцьорката присви очи, претегляйки казаното от него.

- Дошли сте от Лисабон?

- Да.

- И как се казва този ваш приятел?

- Филипе Мадурейра. Изпрат и м и имейл, с който м и каза да дойда т ук, в Москва, и да ви потърся в

Night Flight.

Надежда се усмихна поуспокоена.

- А, знач и вие сте приятелят на Филка - д осети се тя, наричайки Филипе с галенот о му име на руски. -

Защо не казахте веднага?

- Всъщност казах ви веднага щом м и се удаде случай да го направя.

Рускинята го изгледа преценяващо.

- Хм... Филка не ми каза, че сте толкова интересен.

Томаш се изчерви.

- О, благодаря.

Тя се наведе и прокара ръка по тъмния костюм, сякаш го галеше.

- И сте дошъл изтупан. Пом ислих ви за клиент.

- И в известен см исъл съм, нали? - Томаш се огледа наоколо. - Тази вечер съм клиент на Night Flight.

- До, но си пом ислих, че сте клие нт като другите. - Махна към съседната маса. - Като онези там.

Виждате ли онзи тип?

Томаш се обърна и видя един мъж на няколко метра разстояние, широкоплещест, с руса, късо

подстригана коса и елегантен италиански костюм, който разговаряше с три млади и много красиви жени

с бляскава пищна хубост.

- Да, виждам го.

Надежда сниши глас.

- Това е Игор Безхлебов. - Огледа се наоколо, за да се убе ди, че никой не м оже да чуе разговора им. -

Той е от солнцевские .

- Какво е това?

- Мафията - поясни тя.

Томаш отново погледна мъжа.

- Мафия? Мафиот ли е?

- Дрога и прост итуция - обясни танцьорката. - Онези момичета работят за него.

Португалецът остана загледан в тях като омагьосан. Двете момичета бяха руси, високи и стройни,

третата беше екзотична европейско-азиатска смесица със зелени бадемови очи и черна мека лъскава

коса. Всички носеха тесни дрехи с щедри деколтета, които подчертаваха изваяните им форми.

- Откъде знаете това?

Надежда сви рамене.

- Преди и аз работех за него.

- Вие?

- Да, разбира се - каза рускинята равнодушно. - Всички тук работят за някого. - Стана и му ким на да я

последва. - Ела.

- Аз ли? Къде отиваме?

- Нали си приятел на Филка?

- Да.

- Това м и е достатъчно. Не ми трябва да знам нищо повече. Но ти все пак си късметлия.

- Така ли? Защо?

- Защото м и харесваш. - Повика го с пръст, сякаш и беше домашен любимец. - Ела.

Португалецът нерешително се надигна от мястото си.

- Къде отиваме?

- Имаш една нощ гратис.

XIII

ЛЕКО ПОЧУКВАНЕ НА ВРАТ АТ А - ТОЛКОВА ДЕЛИКАТ НО, че се сля със звуците на съня му - извад и Тома ш от

сънливата леност. Без да отваря очи, той протегна ръка и опипа леглото, което се оказа празно. Вдигна

глава, все още замаян от съня, и едва-едва отвори клепачи, опитвайки се да разбере къде се намира,

колко е часът, дали наистина имаше някой на вратата и дали онзи звук, който беше чул, не беше само

част от съня. Долови движение в стаята и в този миг сякаш някой светна лампата и всичко му се изясни.

Надежда.

 „Солнцевская― - руска престъпна групировка. - Б. р.

Рускинята излезе от банята, тръскайки мократа си коса, и се усмихна, когато видя, че се е събудил.

- Доброе утро - поздрави тя дружелюб но.

- Добро ут ро.

Приближи се до Томаш, наведе се и го целуна с топлите си кадифени устни.

- Как спа моят португалски жребец?

- Много доб ре. А ти?

Надежда направи измъчена физиономия.

- Още се възстановявам. - Намигна му. - Ох, едва ходя.

Чук-чук-чук.

Томаш обърна глава към вратата. Всъщност не беше сънувал - някой наистина чукаше.

- Кой ли е по това време?

Рускинята се отправи към вратата, отвори я и размени ня колко думи с един мъж, който Томаш не

можеше да види. После вратата се отвори широко, чу се шум от посуда и прибори и камериерът вкара

масичка на колелца в стаята, върху която имаше два подноса със захлупени чинии, кана с портокалов

сок, димящ чайник и панерче с черен хляб.

- Поръчах да ни сервират закуската в стаята - обясни тя, прибирайки в портфейла си плика, който

камериерът и беше дал.

Служителят подреди храната на масата и веднага се оттегли. Томаш облече хотелския халат и седна на

масата, съзерцавайки яденето.

- Гладен съм като вълк - съоб щи той и посоч и ч иниите. - Какво е това?

Надежда си взе една пирожка.

- Пирожки. Правят се с месо и зеле или със сирене.

Португалецът посочи след това към нещо, което му приличаше на топка от месо.

- А това?

- Кулебяка. Тесто със сьомга, яйце, ориз и гъб и. - Отви кошничка със сладки. - Но м ожеш да

предпочетеш ватрушки с кашкавал или вареники със сладко. - Отхапа от пирожката в ръката си. -

Опитай, вкусно е.