Читаем Sedmiyat pechat полностью

- Всички турист и бъркат, не се притеснявай. - Махна към зидовете вдясно, коит о бяха заобиколили

след излизането си от метрото. - Ето това е Кремъл.

Томаш обърна поглед към стените с тухлен цвят, отначало стъписан, а после недоумяващ.

- Шегуваш ли се?

- Кълна се, т ова е Кремъл. - Посочи една сграда пред зидовете. - Ето там, от пред, е мавзолеят на

Ленин, където ходеше и Сталин, и Брежнев, и всички като тях, когато имаше военни паради тук, на

Червения площад. Зад зидовете се намира Кре мъл.

- Не може да бъде.

- Сериозно. Кремъл идва от кремль, което означава крепост. Това са крепостните стени, пост роени по

царско разпореждане. - Посочи сградите отвъд стените. - Кремъл е администра тивен център, който

включва дворци, градини и дори църкви. - Махна към златните кубета, блеснали в далечината. - А виж-

даш ли онова там? Това са кубетата на катедралата „Успение Богородично―, построена точно по средата

на комплекса.

Разочарован, Томаш не пожела да посети Кремъл. Предпочете да завлече куфара си до

зашеметяващата катедрала „Све ти Василий― и остана прехласнат да я съзерцава. За него този прекрасен

паметник щеше завинаги да си остане Кремъл, каквато и да бе истината. Обходиха всички параклиси и

някъде към три следобед, прималели от умора и глад, решиха да прик лючат с визитата.

НАДЕЖДА ГО ЗАВЕДЕ В Государственньш универсалънъш магазин - голяма постройка на Черве ния

площад, чийто покрив беше покрит с внушително стъклено съоръжение, наподобяващо елегантен

парник. Минаха през безброй магазини, предлагащи стоки със западни марки, по сводести коридори с

балюстради от ковано желязо и малко преди напълно да им призлее, седнаха на една маса в приятно

кафене с парижка атмосфера.

- Няма ли да ходиш на раб ота? - попита Томаш, след като си поръчаха Бьоф Строганов и две бири.

- Вече се обадих сутринта и им казах, че ми се налага да отсъствам една седмица.

- Няма ли да те уволнят?

- Не, има други мом ичета, които ще ме заместят.

Историкът прокара ръка по косата, набирайки смелост да продължи нататък с въпросите си.

- Как стигна до Night Flight?

- Чрез приятел на мой приятел. З наеш как стават тия неща...

- Плащат ти, за да танцуваш по top less?

- Не се оплаквам.

Томаш забарабани с пръсти по масата.

- И не вършиш нищо друго?

- В какъв смисъл?

- Ами спиш ли с някой от... от клиент ите?

Надежда сви рамене.

- Понякога.

Португалецът се поколеба, преди да зададе следващия въпрос.

- Плащат ли т и?

Рускинята впери сините си очи в неговите и едва сдържа раздразнението си.

- Ну йооо! Какво те интересува това?

- Ни най-малко - побърза да каже смутено. Пое дълб око въздух и добави: - Всъщност интересува ме.

Бих искал да знам.

- Защо?

- Ами... спах с теб, нали? Искам да знам тези неща.

- Да не би да съм ти взела някакви пари?

- Не, разбира се, че не.

- Тогава? Какъв е проблемът?

- Бих искал да знам - настоя той.

Надежда отклони поглед и се загледа в светлината, струяща през вратата на кафенето.

- Да, плащат.

 Телешко филе със сос от гъби и сметана. - Б. р.

Настана тишина.

- Колко?

- Триста долара на час, хиляда за нощ. - От ново впери поглед в него. Оч ите и искряха. - Сега доволен

ли си?

Томаш прехапа устни.

- Защо го правиш?

Рускинята сви рамене.

- Заради парите.

- Толкова ли са ти нужни?

- Трябват ми пари, за да живея доб ре и да уча. Не искам да мия чинии.

- О, така ли? Още ли уч иш?

- Разбира се, в университета. Уча денем, работя нощем.

- Какво учиш?

- Климатология.

- И смяташ да ставаш метеоролог?

- Да. Послед на година съм.

Сервитьорът донесе бирите и Бьоф Строганов. Двамата веднага се заеха с бифтеците, поднесени с

каша от елда и черен хляб. Разговорът за живота на Надежда бе нагнетил атмосфе рата и Томаш усети, че

негов дълг беше да я разведри, след като той самият бе причината диалогът да зацикли.

- Как се запозна с Филипе? - попита, след като вече беше преполовил ч инията.

- Във факултета.

- Тук, в Москва? Той е преподавал в университета?

- Не, познаваше се с някои от преподавателите и те го дове доха.

- А, да. Ho какво е правил тук?

- Някакъв специален проект, межд ународен. Имаше нужда от хора, които да работят по проекта и

един преподавател ме извика и ме представи. Току-що бях постъпила във факултета и веднага се хванах

за тази възможност.

- Започ нала си да работ иш заедно с Филипе?

- Да, той ме изпрат и в Сиб ир през лятото.

- В Сибир ли? Защо?

- За метеорологич ни изследвания. Свързани с проекта.

- Какво все пак представлява този проект?

Надежда въздъхна.

- Не ми се говори за това.

Погледна часовника си и възкликна:

- О, вече е четири часът! По-добре да вървим.

Португалецът изпи бирата на екс и махна към сервитьора за сметката.

- Все още не си м и казала къде от иваме - отбеляза той, докато сервитьорът пишеше сметката.

- Ярославский вокзал.

- Къде е това?

- Железопътна гара тук, в Москва.

- Ще хванем влака, така ли?

- Да.