Читаем Sedmiyat pechat полностью

когато затвори томчето, не знаеше какво да мисли. Чувстваше се объркан от онова, което беше открил,

изплашен от мистерията, която частично беше успял да разбули.

Опита да се поразсее и включи компютъра. Веднага прове ри електронната си поща и сред многото

ненужна информация, която обикновено получаваше, откри послание, изпратено от



osetimoselo .

Седмият печат ли? Имейлът беше отпреди четиридесет и осем часа. Изгаряйки от нетърпение, Томаш

щракна веднага върху този ред и посланието се отвори. Беше късо, информативно и като видя кой го

беше подписал, експлозивно.

Филипе.

Електронното послание беше подписано от приятеля му от юношеството - Филипе Мадурейра, -

същия, когото Интерпол издирваше заради връзката му с убийството на двама учени, съученикът му от

гимназията в Кащело Бранко, с когото беше прекарвал заедно цели следобеди в учене, игра на

минифутбол или разговори за момичета. Явно Филипе беше посетил сайта на бившите ученици на

гимназията и се беше натъкнал на пос ланието, което му беше оставил Томаш. Това беше единстве ното

обяснение.

След като помисли малко, Томаш взе мобилния и избра един номер.

- Здравейте, Орлов - поздрави той. - Имам новини за вас.

- Какво става?

- Установих контакт с моя приятел Филипе.

- Сериозно? Къде е той?

- Опасявам се, че не мога да ви кажа.

Мъжът от Интерпол замълча за секунди.

- Наист ина ли няма да ми кажете?

 0 setimo selo (порт.) - „седмият печат―. - Б. р.

- Не. Помоли ме да запазя в тайна местопреб иваването му.

- Но тогава как бих могъл да напред на с разследването?

- Ще се наложи аз да се заема с това.

- Вие ли? - почуди се Орлов. - Но вие дори не сте полицай...

- Вижте, Филипе приема да се срещне с мен само ако запа зя в тайна мястото, където се нам ира. И ако

приема това условие, ще трябва да го спазвам, разбирате ли?

- Хм.

- Какво да направя? Да приема ли или не?

Руснакът замълча за миг, преценявайки ситуацията.

- Май няма друга алтернат ива, нали?

- Вие си знаете.

- В такъв случай ще трябва да приемете - реши Орлов. - Срещнете се с него и се опитайте да

изтръгнете цялата възможна информация.

- Много доб ре - съгласи се Томаш. - Ще ми т рябват пари за пътуването.

- В коя страна се нам ира?

- Не мога да ви разкрия това.

Орлов се разсмя.

- Няма значение - каза той. - Исках да видя дали ще се хва нете. - Промени тона. - Ще прехвърля пари

на вашата сметка, разбрано? Вземете парите и правете каквото е нужно, без да се грижите за сметки и

фактури. Така ще запазите тайната около пътуването. Как ви се струва?

- Перфект но.

- Добре тогава - каза руснакът на изпроводяк. - Обадете ми се, като се върнете.

- Чакайте - възкликна Томаш.

- Какво има?

- Не съм ви казал всичко.

Агентът на Интерпол изглеждаше смутен.

- А, извинете. Реших, че засега не можете да ми кажете нищо за имейла на вашия приятел.

- И наист ина не мога. Но затова пък мога да ви кажа нещо друго.

- Какво?

- Мисля, че вече разбрах смисъла на посланието, изпратено от англичанина до Филипе.

Орлов отново се разсмя гръмогласно.

- Ама вие наист ина сте играч от класа - възкликна той. - Сериозно? Дешифрирали сте онази

главоблъсканица?

- Декодирах я - поправи го Томаш. - Съоб щението не е шифър, а код. Шифрите се дешифрират , а

кодовете се декодират.

- Смятате, че е код?

- Сигурен съм.

- И какво послание е скрит о в него?

Историкът се наведе над бюрото и взе дебелия том, който току-що бе прочел.

- Смисълът се разкрива в Биб лията.

- Сериозно?

- Да. И в коя част на Библията, м ислите?

- Нямам представа.

- В Апокалипсиса. Отговорът се крие в Апокалипсиса. - Разсмя се. - Вижте само какъв късмет.

Цитатът е от последния текст на Новия завет, а аз започнах от началото, поради което се наложи да

прочета цялата Библия, за да стигна до него.

- Просто сте изпълнили задължението си - изгуб и търпе ние руснакът. - Кажете ми какво послание се

крие в съобщението.

Томаш отвори Библията, оставена на масата, и прелисти пос ледните страници, докато стигна до

Откровението.

- За да се стигне до смисъла на посланието, трябва да се разбере контекста, от койт о е взет цитатът -

каза той. - Чели ли сте Апокалипсиса?

Орлов нетърпеливо цъкна c език.

- Приличам ли ви на набожен? Да не би да мислите, че имам време да се занимавам с тия неща?

- В такъв случай ще се наложи да ви въведа в текста. Както ви казах онзи ден, текстът е подписан от

Йоан, вероятно апостол Йоан. - Прокара поглед по първите редове на страниците пред него. - Започва с

това как Исус Христос се появил пред Йоан и му предал послания за седемте християнски общности в

Мала Азия. - Прехвърли няколко страници. - Нещата стават много интересни след това, когато Йоан бил

отведен на небето.

- Апостолът летял в небето, така ли? - пошегува се Орлов. - В бизнес класа или иконом ич на?

- Възнесъл се в небесата - отвърна Томаш, без да обръща внимание на грубоватите шеги на Орлов.