Читаем Sedmiyat pechat полностью

Сервитьорът му връч и сметката и Томаш му подаде рублите.

- Но къде от иваме?

Надежда извади от чантичката си плика, който пиколото от хотела и беше връчил тази сутрин, и го

отвори, показвайки два билета.

- Ще трябва да платиш хиляда и триста долара за тях. Мес та в спалния вагон. - Помириса билетите,

сякаш имаха отличителен аромат. - Първа класа.

- Но къде от иваме?

- Ще хванем Россия 2, на Ярославский, в пет и четвърт.

- Росио ?

- Россия, номер две. Сега разбра ли?

- Не.

Надежда върна билетите в плика, прибра го в чантичката си, изправи се и грабна пътната чанта, готова

за тръгване.

- Това е Транссибирската магистрала, глупчо.

XIV

СИНИТЕ И ЧЕРВЕНИТЕ ВАГ ОНИ НА ТРАНССИБИРСКИЯ ЕКСПРЕС се понесоха на пред в пет и шестнадесет минути

следобед, както беше обявено на таблото на Ярославский вокзал, докато Томаш и Надежда се

настаняваха в луксозното купе по средата на спалния вагон.

Влакът вече набираше скорост, когато прибраха куфара и огледаха купето. Беше приятно, с две места,

малко, но добре обзаведено, с перфектно изгладени чаршафи на леглата, подканящо повдигнати от

единия край с изправени възглавници. По средата имаше масичка, долепена до голям прозорец, укра сен

с пурпурна завеса. Купето беше облицовано в дърво и бе ше доста по-уютно, отколкото Томаш си

представяше. Леглата го изпълниха с някои помисли - беше му ясно, че това прекрасно купе щеше да се

превърне в любовно гнездо, но когато, изпълнен с желание, понечи да я притегли до койките, тя из върна

глава и се възпротиви.

- Не сега, Томик - каза рускинята, хвърляйки поглед към вратата. - Всеки момент ще дойде

проводник2 .

- Кой?

- Проводник.

Появи се жена на средна възраст с изморен вид. Тя им даде кърпите в запечатани найлонови пликове,

получи малък бакшиш и преди да си тръгне, каза, че ако имат нужда от нещо, могат да я намерят в

купето отпред, в началото на влака, като обеща да поддържа вагона чист по време на цялото пътуване.

 Rossio (порт.) - един от най-красивите площади в Лисабон, където се намира не по-малко известната гара Росио,

чиято архитектура в стил „мануелино― е задължителна спирка за туристите. - Б. пр.

 Кондуктор (рус.). - Б. пр.

Когато останаха насаме, двамата решиха да направят оглед на вагона. Минаха през коридора и

установиха, че половината от купетата на спалния вагон са заети. Почти всички пътници в първа класа

бяха туристи. Имаше няколко западняци, пръснати из десетината купета на вагона, но по-голямата част

от пътуващите бяха азиатци.

- Японци - поясни Надежда. - Отиват във Влад ивосток.

Тоалетните се намираха в дъното на коридора, по една във всеки край, и изглеждаха чисти; имаше

тоалетна чиния и мивка с алуминиево канче.

Натъкнаха се на самовар, в който бълбукаше вряла вода за чай или кафе.

Прехвърлиха се във следващия вагон и откриха снекбар, но при вида на храната, изложена на бара -

мазни сандвичи и пирожки със съмнителен вид, плюс воднисти супи, - и на двамата им се догади.

- Няма да е лесно - заключ и той мрач но.

Излязоха от вагона без желание да изследват съмнителните лабиринти на железопътната гастрономия.

Предпочетоха да проучат останалата част от Транссибирския експрес и минаха през вагоните с купета

втора класа, преди да се върнат в своето купе.

ТРИ ЧАСА ПО-КЪСНО ИЗ ВАГОНА СЕ РАЗНЕСЕ ГЛАС, който оповест и нещо на рус ки. Вед нага след това влакът

започна да забавя ход.

- Какво става? - попита Томаш.

- Приближаваме Владим ир - обясни Надежда. - Нали имаш пари?

Историкът отвори портфейла и й подаде няколко стогачки.

- Защо са ти пари?

- Хареса ли т и храната във вагон-ресторанта?

Томаш отговори с красноречива гримаса.

Тя се изправи и се взря в светлините навън.

- Ще останем тук двайсетина м инут и - обясни Надежда. - Имаме достатъчно време да слезем и да си

купим нещо за вечеря.

Минаваше осем вечерта и гара Владимир беше студена и негостолюбива. Отправиха се към един

павилион, обслужван от възрастна бабушка, и си купиха два шашлика и няколко домашни пирожки,

сладки хворост за десерт, плюс две бири Балтика. Канеха се вече да се връщат в спалния вагон с

храната, поставена в найлонови пликове, когато чуха разгоре щен разговор на перона. Огледаха се и

видяха трима мъже в униформа, които спореха с един японски турист, проверяваха документите му и се

взираха във фотоапарата на врата му. Явно нещо не беше се понравило на полицаите, защото миг след

това те дръпнаха туриста за ръката и го поведоха към гарата.

- Какво е станало? - поиска да узнае порт угалецът.

- Ще трябва да плат и глоба.

- О! И защо?

- Снимал е стар вагон, в койт о живеят скит ници.

- И какво от това?

Надежда постави крак на стъпалото и се качи във влака.

- Полицията не харесва тези неща - каза равнод ушно. - Представя зле страната.